Добре дошли в сайта на Европа Директно Хасково!

Посетете още

Електронен бюлетин на
Информационен център "Европа Директно - Хасково"
Брой 6 / 12.2020 г.

Информацията и мненията, публикувани тук, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз и на Европейската комисия. Нито едно лице, действащо от името на Комисията, не носи отговорност за начина, по който горната информация може да бъде използвана.

Европейски информационен център „Европа Директно – Хасково“ е част от информационната мрежа EUROPE DIRECT и се подкрепя от Фондация център “Отворено образование“, Европейската комисия и Европейския парламент.

ВАЖНО! За да получите отговор на важните за Вас въпроси за Европейския съюз, от територията на всяка страна членка можете да използвате безплатната телефонна линия 00800 6 7 8 9 10 11.


За да публикуваме Ваши новини и/или обяви в електронния бюлетин, изпратете ги на europedirect_haskovo@abv.bg

Можете да се включите или изключите от списъка на абонатите на електронния бюлетин на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Минали броеве на Eлектронния седмичник можете да прегледате на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Новини от Европа

Постигната е сделка относно новите правила за регионалните, кохезионните и социалните фондове на ЕС за следващите 7 години

  • Намаляване на бюрокрацията чрез опростяване на целите и административните правила
  • Въвеждане на хоризонтални принципи, засилване на синергията между отделните фондове
  • Разходите в бюджета на ЕС ще трябва да са съобразени с принципа за забрана на нанасянето на значителни вреди

На 01.12.2020 г. законодателите на ЕС постигнаха предварително политическо споразумение за изразходването от държавите членки на регионални, кохезионни и социални фондове за периода 2021-2027 г.

Преговарящите екипи на Парламента и Съвета постигнаха споразумение, че общите средства за икономическите, социалните и регионалните фондове за периода 2021-2027 г. ще бъдат в размер на 330 милиарда евро (330 234 776 619 по цени от 2018 г.).

Чрез постигането на новата сделка по-слабо развитите региони ще продължат да се възползват от значителна подкрепа от ЕС със ставки на съфинансиране до 85% от средствата, предоставени от Съюза. Процентът на съфинансиране за регионите в преход и за по-развитите региони е определен съответно на 60% и 40%.

Опростяване и подсилване на споразуменията за партньорство

Споразуменията за партньорство, изготвени от националните органи, за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) ще бъдат опростени и ограничени до 35 страници, освен ако държавите членки не желаят да бъдат по-изчерпателни.

Регионалните, местните, градските и други публични органи, икономическите и социалните партньори, гражданското общество, както и изследователски институции, където е нужно, ще бъдат ключови партньори по тези споразумения.

Въвеждане на хоризонтални принципи за европейските фондове

Парламентът въведе четири основни принципа, които трябва да бъдат спазвани, за да се отпусне финансиране от ЕС: (1) спазване на Хартата на основните права на ЕС; (2) равенство между половете и интеграция; (3) борба с дискриминацията; и (4) зачитане на целите на ООН за устойчиво развитие и парижкото споразумение за климата.

Надеждно икономическо управление

Мерките, свързани със спирането на средства, когато страните членки не спазват насоките на ЕС за икономическата политика и политиката на заетост, ще бъдат ограничени във времето (процедурите за спиране могат да се прилагат само между 2023 и 2025 г.). Санкциите, свързани с неспазването на националните икономически цели, като прекомерен бюджетен дефицит, няма да бъдат приложими докато важи общата клауза за освобождаване от спазването на Пакта за стабилност и растеж. Средствата по ЕСФ+ и Interreg няма да могат да бъдат спрени.

Други ключови мерки

  • Интегриране на действията в областта на климата: фондовете ще допринесат за постигането на общата цел 30% от бюджетните разходи на ЕС да бъдат изразходвани в подкрепа на климатичните цели и ще спазват принципа, заложен в Зеления пакт за „ненанасяне на значителни вреди“;
  • Опростени цели: заложени са пет цели за отделните политики (вместо 11 през предходния период): по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа; Европа, която е устойчива, по-зелена и с икономика, която преминава към нетни нулеви въглеродни емисии; по-свързана Европа; по-социална и приобщаваща Европа; Европа, по-близка до гражданите;
  • Оценка в средата на периода: 50% от неизразходваните средства ще могат да бъдат преразпределяни между отделните фондове за последните две години от програмния период;
  • Изисквания за одит: законодателството включва позицията на ЕП, че държавите членки, които са част от Европейската прокуратура, ще се възползват от опростени одиторски процедури.

Цитати

Съдокладчикът Андрей Новаков (ЕНП, България) заяви: „Договорихме се след две години преговори! Това означава, че държавите членки вече имат яснота по отношение на програмирането, изпълнението и приключването на своите програми. Най-накрая можем да планираме бюджета от над 330 милиарда евро. Радвам се, че виждам съгласие по първоначалните искания на Парламента: 85% съфинансиране от ЕС за по-слабо развитите региони. По този начин ще има по-малък натиск върху централните и общинските бюджети по време на възстановяването. “

Съдокладчикът Констанце Крел (С&Д, Германия) добави: „Много се радвам, че в крайна сметка политиката на сближаване получи достатъчно средства, за да могат всички региони да участват и да се възползват от нея. За регионите е много важно да можем да постигнем съгласие за повишаването на нивата на съфинансиране над това, което беше предложено от Комисията. Успяхме да направим политиката на сближаване пригодена за бъдещето, особено по отношение на социалните и екологичните проблеми. Радвам се, че благодарение на Европейския парламент 30% от бюджета ще бъдат изразходвани за борба с изменението на климата.“

Следващи стъпки

Работата на техническо ниво ще бъде финализирана скоро, за да отрази резултатите от настоящото споразумение. Парламентът и Съветът след това трябва да одобрят текста. Независимо от датата, на която регламентът влезе в сила, разпределението на финансовите ресурси ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г.

Вижте целия текст...

Зеленият пакт: в какви устойчиви дейности ЕП иска да се инвестира

ЕП иска преход от неустойчиви към устойчиви икономически дейности, които повишават конкурентоспособността и създават работни места

  • Държавите членки трябва да станат по-екологични и по-конкурентоспособни;
  • Инвестициите трябва да са на принципа „ненанасяне на значителни вреди“;
  • Публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно за запълване на празнотата в екологичните инвестиции.

На 06.11.2020 г. Парламентът представи предложенията си за по-добро финансиране на „зеления преход“ към устойчива и въглеродно неутрална икономика.

В резолюция с необвързващ характер относно Плана за инвестиции за устойчива Европа и финансирането на Зеления пакт, която беше приета с 471 гласа „за“, 134 гласа „против“ и 83 „въздържал се“, се подчертава, че една от целите на Плана трябва да бъде преминаването от неустойчиви към устойчиви икономически дейности. Евродепутатите настояват, че със „зеления преход“ трябва да се намалят понякога големите различия между държавите членки, да се повиши конкурентоспособността и да се създадат устойчиви работни места.

Принципи при инвестирането

Членовете на ЕП споделят мнението, че публичните инвестиции следва да спазват принципа „ненанасяне на значителни вреди“, който се отнася за екологичните и за социалните цели, като например намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Само националните и регионалните програми с най-голям потенциал за постигане на тези цели следва да получават публично финансиране. Ето защо евродепутатите подчертават необходимостта от хармонизирани показатели за устойчивост и методика за оценка на въздействието. Критериите, установени с Регламента за таксономията, следва също да бъдат взети предвид, ако инвестицията отговаря на критериите за екологосъобразен преход. Освен това националните планове за възстановяване следва да бъдат приведени в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК).

Членовете на ЕП приветстват факта, че Планът за възстановяване на Европа от COVID-19 и съответните национални планове за възстановяване и устойчивост имат за цел ЕС да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е залегнало в законодателството на ЕС в областта на климата, включително междинните цели до 2030 г.

Те призовават за постепенно прекратяване на публичните и частните инвестиции в икономически дейности, които са вредни и замърсяват околната среда, когато са налице икономически осъществими алтернативи. В същото време евродепутатите уважават правото на държавите членки да избират своя енергиен микс и подчертават, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика трябва да запази равнопоставеността на предприятията в ЕС и да гарантира, че те остават конкурентоспособни, особено в случай на нелоялна конкуренция от трети държави.

Финансиране на Плана за инвестиции за устойчива Европа

Евродепутатите поставят въпроса дали Планът за инвестиции за устойчива Европа ще позволи мобилизирането на 1 трлн. евро до 2030 г., предвид неблагоприятните икономически перспективи след кризата от COVID-19. Те биха искали да знаят как новият дългосрочен бюджет на ЕС (МФР) може да допринесе за постигането на целите на Плана. Евродепутатите са загрижени, че в края на следващия бюджетен период може да се появят големи разлики във връзка със „зелените инвестиции“ и призовават за мерки за преодоляване на тези разлики както чрез частни, така и чрез публични инвестиции. Същевременно евродепутатите призовават Комисията да гарантира, че новата МФР няма да подкрепя или инвестира в дейности, които биха били вредни за околната среда в дългосрочен план.

Те подчертават, че публичните и частните инвестиции трябва да се допълват взаимно и че частният сектор не трябва да бъде изолиран. Членовете на ЕП приветстват решението на Европейската инвестиционна банка да посвети 50% от операциите си на действия в областта на климата и устойчивостта на околната среда от 2025 г. нататък. Те предлагат да се използва подходът „отдолу нагоре“, като ЕИБ трябва да насърчава диалога между публичния и частния сектор и да координира сътрудничеството с различни заинтересовани страни.

Вижте целия текст...

EU4Health: евродепутатите проправят пътя за ефективна здравна програма на ЕС

  • Създаване на европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването с цел ЕС да е по-добре подготвен;
  • Необходима е европейска система за мониторинг, докладване и известяване с цел преодоляване на недостига на лекарства и медицински изделия;
  • Подкрепа за цифровизацията в сектора на здравеопазването чрез европейско електронно здравно досие.

Евродепутатите: нужна е амбициозна здравна програма на ЕС, за да се запълнят пропуските, разкрити по време на кризата с COVID-19, и да се посрещнат бъдещите заплахи за общественото здраве.

На 06.11.2020 г. Европейският парламент прие позицията си относно предложението на Комисията за значително засилване на действията на ЕС в здравния сектор чрез програмата „EU4Health“ („ЕС в подкрепа на здравето“), с 615 гласа „за“, 34 „против“ и 39 „въздържал се“.

Кризата с COVID-19 показа, че ЕС спешно се нуждае от амбициозна програма, за да гарантира, че здравните системи в Европа могат да се справят с бъдещи заплахи за здравето и че ЕС ще продължи да бъде регионът с най-добро здраве в света, заявяват евродепутатите. Според Парламента това нямаше да бъде възможно, ако бюджетът беше намален до 1,7 млрд. евро, както бе предложено от държавите членки. В неотдавнашния компромис относно дългосрочния бюджет на ЕС евродепутатите ги убедиха да утроят бюджета за програмите до 5,1 млрд. евро.

Трансгранични заплахи за здравето

„ЕС в подкрепа на здравето“ има за цел да подготви по-добре ЕС за сериозни трансгранични заплахи за здравето и да направи здравните системи по-устойчиви. Това ще позволи на ЕС да се справя не само с бъдещи епидемии, но и с дългосрочни предизвикателства като застаряване на населението и неравнопоставеност в здравеопазването.

Евродепутатите също настояват за по-голямо сътрудничество на равнище ЕС с цел по-добра подготвеност в случай на здравна криза, например като се подкрепи създаването на европейски механизъм за реагиране в областта на здравеопазването. Необходимо е също така да се създаде портал на ЕС за комуникация с обществеността с цел споделяне на потвърдена информация, изпращане на предупреждения на европейските граждани и борба срещу дезинформацията. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейската агенция по лекарствата следва да имат засилен мандат.

Гарантиране на наличността и достъпността на лекарствата и медицинските изделия във всички държави членки

Кризата с COVID-19 открои многобройните слабости на националните здравни системи, включително тяхната зависимост от държави извън ЕС за доставка на лекарства, медицински изделия и лични предпазни средства. Ето защо програмата следва да подкрепи разработването на европейска система за мониторинг, докладване и известяване относно недостиг на лекарства, медицински изделия, ваксини, диагностични инструменти и други здравни продукти. Така ще се избегне разпокъсване на единния пазар и ще се осигури по-голяма наличност и финансова достъпност на такива продукти. Ще се ограничи също и зависимостта на техните вериги на доставка от държави извън ЕС.

С оглед на постигане на целите на програмата, в доклада също се предлага да се засили превенцията на заболявания чрез предприемането на мерки срещу здравни рискове, като например вредите свързани с алкохола и тютюнопушенето. Други акценти са постигане на по-устойчиви здравни системи и цифровизация в сектора на здравеопазването чрез създаването и използването на европейско електронно здравно досие. Членовете на ЕП също настояват за всеобщо здравно осигуряване, включващо достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, и засилване на борбата на ЕС срещу рака при взаимодействие с европейския план за борба с рака.

Евродепутатите предлагат да бъде създадена ръководна група с участието на независими експерти в областта на общественото здраве, която да спомогне за ефективното изпълнение на програмата.

Цитат

След гласуването докладчикът на Парламента Кристиан-Силвиу Бушой (ЕНП, Румъния) заяви: „Кризата с COVID-19 разкри необходимостта от ясно определени и адекватно финансирани здравни инструменти. Нужно е също да насърчим иновациите и да инвестираме повече в здравеопазването като цяло. От първостепенно значение беше да увеличим финансирането за програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ от 1,7 млрд. евро на 5,1 млрд. евро, за да можем да се справим с бъдещи пандемии и здравни заплахи и да направим здравните си системи по-устойчиви.“

Следващи стъпки

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, така че програмата да бъде реализирана от началото на 2021 г.

Контекст

На 28 май 2020 г. Комисията представи нова самостоятелна програма „EU4Health“ („ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021 – 2027 г. като част от плана за възстановяване. Преди това програмата в областта на здравето беше включена в първоначалното предложение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021 – 2027 г. като част от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

Вижте целия текст...

По-екологична, справедлива и стабилна селскостопанска политика на ЕС

  • По-голяма подкрепа за тези, които прилагат практики с благоприятно влияние върху климата и околната среда
  • Ограничаване на годишните директни плащания до 100 000 евро и повече подкрепа за МСП
  • Специфични мерки за подпомагане на стопаните за справяне с кризи
  • По-големи санкции за многократно нарушаване на правилата, напр. в областта на околната среда и хуманното отношение към животните

Евродепутатите искат ОСП да стане по-устойчивa, за да продължи да осигурява продоволствена сигурност в целия ЕС.

Бъдещата селскостопанска политика на ЕС следва да бъде по-гъвкава и по-устойчива, включително на кризи, така че стопаните да продължат да гарантират сигурността на хранителните доставки.

Евродепутатите приеха позицията си относно реформата на селскостопанската политика на ЕС за периода след 2022 г. Екипът от преговарящи на ЕП вече е готов да започне разговори с министрите на ЕС.

Kъм политика основана на изпълнението на цели

Евродепутатите подкрепиха промяна в модела, така че селскостопанската политика на ЕС да се приспособи по-ефективно към нуждите на отделните държави членки. Същевременно те настояват за запазване на равнопоставени условия на конкуренция в целия Европейски съюз. Националните правителства следва да изготвят стратегически планове, които Европейската комисия ще одобри, като уточнят как възнамеряват да изпълнят целите на ЕС на национално равнище. Комисията ще проверява не само спазването на правилата на ЕС, а и изпълнението на целите.

Насърчаване на по-добри екологични показатели на земеделските стопанства на ЕС

Парламентът подсили задължителните изисквания за практики с благоприятно влияние върху климата и околната среда, т.е. предварителните условия, които всеки земеделски стопанин трябва да изпълнява, за да получава директни плащания. Освен това евродепутатите искат най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони да бъдат насочени към всички видове мерки, свързани с околната среда и климата. Най-малко 30% от бюджета за директни плащания следва да се използват за схеми за климата и околната среда (т. нар. екосхеми), които ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.

Евродепутатите настояват във всяка държава членка да се създадат консултантски услуги в областта на селското стопанство, както и най-малко 30% от финансирането им от ЕС да се използва за подпомагане на земеделските стопани да се борят с изменението на климата, устойчиво управление на природните ресурси и защита на биологичното разнообразие. Те също призовават държавите членки да насърчават земеделските стопани да използват най-малко 10% от земите си за поддържане на ландшафтни елементи с положително влияние върху биологичното разнообразие, като например живи храсти, непродуктивни дървета и езера.

Намаляване на плащанията за по-големи земеделски стопанства и подкрепа за малки стопанства и млади земеделски стопани

Евродепутатите гласуваха прогресивно намаляване на годишните директни плащания за земеделските стопани над 60 000 евро и ограничаването им до 100 000 евро. На стопаните обаче би могло да се разреши да приспадат 50% от заплатите, свързани със селскостопанската дейност, от общата сума преди намаляването. Най-малко 6% от националните директни плащания следва да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, но ако се използват повече от 12%, прилагането на горна граница следва да е доброволно, завяват евродепутатите.

Държавите от ЕС биха могли да използват най-малко 4% от своите бюджети за директни плащания за подкрепа на младите земеделски стопани. Според евродепутатите допълнителна подкрепа би могла да бъде предоставена от финансирането за развитие на селските райони в случаите, когато инвестициите за младите земеделски стопани могат да са приоритетни.

Парламентът подчертава, че субсидиите от ЕС следва да бъдат запазени само за лицата, които извършват поне минимално равнище на селскостопанска дейност. Автоматично се изключват лицата, експлоатиращи летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих.

Вегетариански бургери и тофу пържоли: без промени на етикетирането на продукти от растителен произход

Евродепутатите отхвърлиха всички предложения за запазване на свързани с месо наименования за продукти, които съдържат месо. Няма да има промени за продукти от растителен произход и имената, които те използват при продан.

Подпомагане на земеделските стопани за справяне с рискове и кризи

Парламентът настоя за допълнителни мерки, целящи да се помогне на земеделските стопани да се справят с рискове и потенциални бъдещи кризи. ЕП иска повече пазарна прозрачност, стратегия за интервенция за всички селскостопански продукти и практики, целящи по-високите стандарти в областта на околната среда, здравето на животните и хуманното отношение към тях да бъдат изключени от обхвата на правилата за защита на конкуренцията. Евродепутатите също настояват резервът за кризи, който подпомага земеделските стопани при ценова или пазарна нестабилност, да се превърне от временен в постоянен инструмент с подходящ бюджет.

По-големи санкции за многократни нарушения и механизъм на ЕС за подаване на жалби

Парламентът иска увеличаване на санкциите за лицата, които системно не спазват изискванията на ЕС, например в областта на околната среда и хуманното отношение към животните. Тези санкции следва да представляват 10% от размера на плащанията, които земеделските стопани имат право да получават (увеличение от понастоящем предвидените 5%).

Евродепутатите също изискват създаването на специален механизъм на ЕС за подаване на жалби. Той ще обслужва земеделските стопани и бенефициерите от селските райони, които се третират по несправедлив или неблагоприятен начин, в случай че националното правителство не разгледа жалбата им.

Резултати от гласуването и повече информация

Докладът относно регламента за стратегическите планове беше приет с 425 гласа „за“, 212 „против“ и 51 „въздържал се“.

Докладът относно регламента за общата организация на пазарите беше приет с 463 гласа „за“, 133 „против“ и 92 „въздържал се“.

Докладът относно регламента за финансирането, управлението и мониторинга на ОСП беше приет с 434 гласа „за“, 185 „против“ и 69 „въздържал се“.

Повече информация за одобрените текстове е предоставена в информационната бележка.

Може да видите изявленията на председателя на комисията на ЕП по земеделие (AGRI) и тримата докладчици тук.

Контекст

Последната реформа на селскостопанската политика на ЕС, създадена през 1962 г., датира от 2013 г.

Настоящите правила в областта на ОСП изтичат на 31 декември 2020 г. Те следва да бъдат заменени от преходни правила, докато Парламентът и Съветът постигнат съгласие и дадат одобрението си за настоящата реформа на ОСП.

ОСП представлява 34,5% от бюджета на ЕС за 2020 г. (58,12 млрд. евро). Около 70% от бюджета на ОСП подпомага доходите на 6 до 7 милиона земеделски стопанства в ЕС.

Вижте целия текст...

Мнозинството европейци настояват средствата на ЕС да бъдат обвързани с върховенството на закона

Повече от половината граждани на ЕС подкрепят по-голям бюджет на ЕС за преодоляване на пандемията. Общественото здраве е основен приоритет, следван от икономическото възстановяване и изменението на климата.

Проучването на общественото мнение е поръчано от ЕП и проведено в началото на октомври 2020 г.

В ново анкетно проучване, поръчано от Европейския парламент и проведено в началото на октомври 2020 г., почти осем от всеки десет респонденти (77 %) в целия ЕС подкрепят идеята, че ЕС трябва да предоставя средства на държавите членки само при условие че националното правителство прилага принципите на правовата държава и демокрацията. Най-малко седем от всеки десет респонденти са съгласни с това твърдение в 26 държави членки на ЕС.

Абсолютно мнозинство от европейците продължават да призовават за по-голям бюджет на ЕС за борба с COVID-19

54% от европейците смятат, че ЕС следва да разполага с повече финансови средства, за да може да преодолее последиците от пандемията от коронавируса. В 20 държави членки на ЕС мнозинството от респондентите са съгласни с това твърдение, в 14 държави членки на ЕС абсолютно мнозинство от респондентите подкрепят по-голям бюджет на ЕС.

В 20 държави членки на ЕС мнозинството от респондентите искат по-голям бюджет на ЕС за борба с COVID-19.

Запитани относно областите на политиката, в които този увеличен бюджет на ЕС следва да бъде изразходван, повече от половината от респондентите (54%) заявяват, че общественото здраве следва да бъде основен приоритет, следвано от икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (42%), изменението на климата и опазването на околната среда (37%) и заетостта и социалните въпроси (35%). На равнище ЕС изменението на климата и околната среда са заменили заетостта сред първите три разходни приоритета в сравнение с последното проучване, проведено през юни 2020 г.

Общественото здраве е основният разходен приоритет за респондентите в 18 държави. Естония, Латвия и Чехия поставят икономическото възстановяване на челно място, докато гражданите на Австрия, Дания и Германия слагат на първо място борбата с изменението на климата. В Хърватия, Словакия и Финландия интервюираните са определили заетостта и социалните въпроси като свой основен приоритет по отношение на разходите.

Голямо мнозинство от гражданите се страхуват от прякото въздействие на пандемията върху личното им финансово положение

Вземането на необходимите решения относно пакета за възстановяване и МФР във възможно най-кратък срок очевидно е от жизненоважно значение, както се вижда от тревожното лично финансово положение на европейските граждани от началото на пандемията. Голямо мнозинство от гражданите се опасяват от пряко въздействие от пандемията върху тяхното лично финансово положение или вече са пострадали: 39% от анкетираните заявяват, че кризата от COVID-19 вече е оказала въздействие върху техните лични доходи, докато други 27% очакват такова въздействие в бъдеще. Само 27% очакват ситуацията с COVID -19 да не окаже въздействие върху техните лични доходи. В 20 държави повечето респонденти заявяват, че настоящата криза вече е оказала въздействие върху техните лични доходи.

Повече от половината от респондентите заявяват, че общественото здраве следва да бъде основен приоритет.

Гражданите продължават да гледат на ЕС като част от решението на тази криза

Две трети от респондентите (66%) са съгласни, че ЕС трябва да разполага с повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от коронавируса. Само една четвърт (25%) не са съгласни с това твърдение. Тези констатации са в съответствие с резултатите от двете предишни проучвания, проведени от Европейския парламент през април и юни 2020 г.

Бележка за редакторите

От началото на пандемията Европейският парламент поръча три специални проучвания на европейското обществено мнение по време на COVID-19. Последното проучване беше проведено онлайн (и по телефона в Малта) от Кантар между 25 септември и 7 октомври 2020 г. сред 24 812 респонденти във всички 27 държави членки на ЕС. Проучването беше ограничено до лица на възраст между 16 и 64 години (16—54 години в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Квоти по пол, възраст и регион гарантират представителността на анкетата на национално равнище. Общите резултати за ЕС се претеглят в зависимост от броя на населението на всяка от изследваните държави.

Вижте целия текст...

Актуално

България ще получи 11.5 млрд. евро от кохезионните фондове на Европейския съюз в идните седем години. Това обяви евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков

Общо отпуснатите средства за икономическите, социалните и регионалните фондове за периода 2021-2027 г. ще са в размер на 330 млрд. евро. За това се договориха преговарящите екипи на Парламента и Съвета на ЕС.

Така по-слабо развитите региони ще могат да получават до 85% евросредства. По този начин ще има по-малък натиск върху централните и общинските бюджети. Независимо от датата, на която регламентът влезе в сила, разпределението на финансовите ресурси ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г.

„От днес нататък държавите, общините, бенефициентите, ще знаят на какви условия трябва да отговарят, на какви изисквания трябва да са подготвени, така че да получат европейско финансиране”, заяви Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП.

„Страната ни само по този регламент ще получи 11,5 млрд. за своите програми. Това означава 5 млрд. за регионално развитие, 2 млрд. за развитие в заетост, 1,5 млрд. за околна среда, 1 млрд. за енергиен преход”, каза още той.

Вижте целия текст...

През 2021 г. България ще разполага с допълнителни 804 млн. лв. за борба с пандемията

Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев

Пред следващата година България ще разполага с 804 млн. лева от инструмента REACT-EU за справяне с последиците от пандемията, обяви вицепремиерът Томислав Дончев на правителственото заседание. В рамките на дневния ред Министерският съвет одобри финансовото разпределение за 2021 г. на средствата по оперативните програми 2014-2020 г., които ще бъдат осигурени чрез новия инструмент на Европейския съюз REACT-EU за преодоляване на кризата, породена от пандемията.

Вицепремиерът Томислав Дончев изтъкна, че допълнително европейско финансиране до момента за справяне с последиците от кризата или за редуциране на пандемичните рискове не е постъпвало. „Всички средства се осигуряват за сметка на препрограмиране или местене на средства от традиционни приоритети от едни Оперативни програми в двата основни инструмента, които ни помагат да се справим с кризата. Това са ОП „Развитие на човешките ресурси“ и „Иновации и конкурентоспособност“, добави Дончев.

Подкрепата по REACT-EU се разпределя в два транша с бюджетите на ЕС за 2021 г. и 2022 г., като средствата за държавите членки за 2022 г. ще бъдат определени през есента на следващата година. През 2021 година за България ще бъдат финансирани мерки за подкрепа на инвестициите в продукти и услуги за здравно обслужване, инвестиционна подкрепа за малки и средни предприятия, схеми за заетост и подкрепа за самостоятелно заети лица. Предвидени са и средства, с които ще бъде продължен проектът „Топъл обяд“ по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

Вижте целия текст...

Предстоящи събития и обяви

Правителството определи реда за получаване на компенсации от работещи във временно затворени заради ковид-19 браншове

Правителството прие Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работещите в икономически дейности, чиято дейност е временно преустановена с акт на държавен орган в периода на извънредното положение или извънредна епидемична обстановка. Работниците и служителите ще имат право да получат финансова подкрепа за не повече от 60 дни, в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложените ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети. За работещите на 8-часов работен ден, уговорен в основния им трудов договор, компенсацията ще е 24 лв. за всеки ден, в който са в неплатен отпуск. В случаите на непълно работно време размерът на компенсацията ще се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор.

Финансовите средства, необходими за изплащане на компенсациите, ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU, като определеният бюджет е в размер на 50 млн. лв. Конкретните икономически сектори ще се определят със заповед на министъра на труда и социалната политика.

Работодателите са длъжни да запазят заетостта на работниците и служителите, за период, който е равен на този, през който са изплащани компенсации. Те трябва да информират работещите за възможностите да получават средства по правителственото постановление. Желаещите да получат тази финансова подкрепа е необходимо да предоставят на работодателя писмена декларация по образец, в която посочват периода за ползване на неплатен отпуск и банковата си сметка, по която да се изплащат компенсациите.

Работодателят или упълномощен негов представител ще подава в дирекция “Бюро по труда” по месторабота документи за изплащане на компенсациите. Документите ще се разглеждат в срок от 10 работни дни след получаването им. Агенцията по заетостта ще публикува на интернет страницата си информация за работодателите и броя на техните работници и служители, които са одобрени или неодобрени за изплащане на средства до 2 работни след вземането на решение за това. Компенсациите ще се изплащат до 5 работни дни след одобрението на подаденото заявление. За изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта и доходите ще могат да кандидатстват работници и служители, които са в неплатен отпуск и са наети от работодатели, местни физически или юридически лица, както и от чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България.

На днешното правителствено заседание беше прието също така изменение на ПМС № 31 от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

С приетото Постановление се цели създаването на механизъм за финансиране на държавните културни институти в условията на ограничение на дейността им от въведените противоепидемични мерки, който да обезпечи финансовата им стабилност. Ще се гарантират трудовите възнаграждения на служителите в тях, считано от 1 ноември 2020 г., и ще се създадат необходимите условия за продължаване на творческата им дейност и разпространението на създадени културни продукти.

Вижте целия текст...

Патронажната грижа ще продължи и през 2021 г.

Патронажната грижа, с помощта на която близо 43 000 възрастни и хора под карантина получават доставки на храна и лекарства в домовете си, ще продължи и през следващата година. Новата възможност за общините е по програмата „Патронажна грижа+“ по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ с допълнителен ресурс от 85 млн. лв., осигурени от механизма на Европейската комисия REACT EU.

Екипите на патронажa ще продължат да правят доставки до домовете на нуждаещите се, като храната и лекарствата се закупуват с техни средства. Освен това служителите могат да извършват някои неотложни административни услуги или да плащат битови сметки вместо тях. Ако в дома на възрастен човек се счупи чешмата или изгори крушка и той не може да я смени сам, екипите могат да закупят необходимите консумативи и да ги подменят. Помощ може да се окаже и на хората, които не могат да почистят снега пред къщите си сами. Сред служителите на патронажа има и медицински лица, които могат да мерят кръвното или да проследяват графика за лекарствата на потребителите. Ако включените в услугата имат нужда от психологическа подкрепа или консултиране, такива също ще им бъдат осигурени.

Като част от операция „Патронажна грижа+“ общините ще могат да подпомагат социалните си услуги с допълнително финансиране за обезпечаване сигурността и здравословната среда за потребителите и социалните работници. Ще се финансират дейности като осигуряване на лични предпазни средства, дезинфекция на сградите на услугите, тестване на персонала и потребителите, преустройство на помещения за разделяне или изолиране на заразени потребители, осигуряване на компютри, таблети, телефони и др., както и допълнително заплащане на персонала за извънреден труд.

Вижте целия текст...

Възможности за финансиране и обучения

Стартира приемът за изпълнение на малки пилотни проекти по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от ПРСР 2014-2020 г.

Стартира приемът за изпълнение на малки пилотни проекти по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.). Процедурата е част от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР), като целта й е да се популяризира подхода ВОМР и местната идентичност.

Чрез изпълнението на малки пилотни проекти по обявения прием, териториите на тези МИГ ще получат европейско финансиране за важни за общността проекти, свързани с културния и социалния живот, местната идентичност, опазване на природните и исторически забележителности в общините, съхраняване на традиционни занаяти и др. С реализацията на проектите ще се популяризира подхода ВОМР, местната идентичност и местните инициативни групи /МИГ/, неполучили финансиране на изпълнение на стратегия за ВОМР през настоящия програмен период. Ще се запазят МИГ, като действащи субекти на съответните територии и ще се подкрепят иновативни практики.

Допустими кандидати са местни инициативни групи, които са разработили стратегии за ВОМР и са кандидатствали за одобрение по втори прием по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии ВОМР“, но не са одобрени за финансиране.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 1 752 106,25 лева. Минималната стойност на допустимите разходи е 5 000 евро, а максималната 100 000 евро за един проект. Финансирането е до 100% от общите допустими разходи.

По процедурата е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 2 февруари 2021 г.

Вижте целия текст...

Намерете ни във

Анкета

От каква информация за Европейския съюз имате нужда?

Европейски структури и институции

Европейски политики

Човешки права

Трудови права

Финансиращи програми

Събития от европейско значение

Конкурси и състезания

Образование и стаж

Друго

Бюлетин

Вашето име:

Посещения на сайта

 ТекущПредишен
За деня:123100
За седмицата:451529
За месеца:11552178
Общо:107790
Вашият IP: 3.238.96.184