Добре дошли в сайта на Европа Директно Хасково!

Посетете още

Електронен бюлетин на
Информационен център "Европа Директно - Хасково"
Брой 2 / 4.2021 г.

Информацията и мненията, публикувани тук, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз и на Европейската комисия. Нито едно лице, действащо от името на Комисията, не носи отговорност за начина, по който горната информация може да бъде използвана.

Европейски информационен център „Европа Директно – Хасково“ е част от информационната мрежа EUROPE DIRECT и се подкрепя от Фондация център “Отворено образование“, Европейската комисия и Европейския парламент.

ВАЖНО! За да получите отговор на важните за Вас въпроси за Европейския съюз, от територията на всяка страна членка можете да използвате безплатната телефонна линия 00800 6 7 8 9 10 11.


За да публикуваме Ваши новини и/или обяви в електронния бюлетин, изпратете ги на europedirect_haskovo@abv.bg

Можете да се включите или изключите от списъка на абонатите на електронния бюлетин на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Минали броеве на Eлектронния седмичник можете да прегледате на Интернет страницата на "Европа директно - Хасково".

Новини от Европа

ЕП прокарва пътя за плана за възстановяване от COVID-19

  • Парламентът ускорява реформата на приходите на ЕС, като позволява да бъде задействан фондът за възстановяване NextGenerationEU в размер на 750 млрд. евро
  • Новите източници на приходи, като такса върху пластмасите, ще осигурят допълнително финансиране за бюджета на ЕС и ще помогнат за погасяването на дълга, свързан с фонда за възстановяване
  • Държавите от ЕС трябва да ратифицират ключовото решение за собствените ресурси възможно най-бързо

Евродепутатите одобриха три закона за прилагане на системата за собствени ресурси на ЕС, проправяйки пътя за нейната реформа и въвеждането на нови източници на приходи на ЕС.

Членовете на ЕП приеха един регламент за изпълнение и два оперативни регламента относно методите, които трябва да се използват за събирането или предоставянето на специфични собствени ресурси, съставляващи приходите в бюджета на ЕС. Трите законодателни акта се прилагат във взаимодействие с ключовото решение за собствените ресурси, одобрено от Парламента през септември и от Съвета на ЕС през декември 2020 г. Решението понастоящем е в процес на ратификация от държавите от ЕС, като до 18 март са го ратифицирали 13 от 27-те държави членки (повече информация за процеса на ратифициране).

Одобрените регламенти включват разпоредби относно изчисляването и опростяването на приходите на ЕС, управлението на паричните потоци и правата за мониторинг и проверка. Те са необходими, за да се гарантира, че реформираната приходна част на бюджета на ЕС продължава да функционира безпроблемно.

След като държавите членки ратифицират решението за собствените ресурси, приетият пакет ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г. С него ще бъде въведена новата такса върху пластмасите – първият от няколко нови приходни потоци, които ще бъдат създадени от настоящия момент до 2026 г. Прилагането на решението за собствените ресурси ще позволи на ЕС да вземе заеми в размер на 750 млрд. евро за плана за възстановяване NextGenerationEU (Европейски инструмент за възстановяване).

Вижте целия текст...

Европейският парламент дава „зелена светлина“ за новата програма EU4Health

  • Бюджетът на програмата е 5,1 млрд. евро, като поне 20% от тях са за превенция на заболяванията и за насърчаване на здравословния начин на живот
  • ЕС ще бъде по-добре подготвен за сериозни трансгранични здравни кризи
  • Лекарствата и медицинските изделия ще бъдат по-достъпни и на по-приемливи цени

Евродепутатите приеха програмата EU4Health за 2021-2027 г., която има за цел да подобри готовността на здравните системи на ЕС за бъдещи заплахи и пандемии.

Парламентът одобри временното споразумение, постигнато със Съвета на ЕС, с 631 гласа „за“, 32 гласа „против“ и 34 гласа „въздържал се“.

Новата програма EU4Health („ЕС в подкрепа на здравето“) е насочена към области, в които ЕС може да бъде от помощ, и допълва политиките на държавите членки. Основната ѝ цел е да бъдат подобрени здравните системи чрез подпомагане на координацията и обмена на данни между държавите членки. Друга важна задача е лекарствата и медицинските изделия да станат по-достъпни – както като наличност, така и като цени.

По-ефективно овладяване на трансграничните заплахи за здравето

За да може здравните системи да станат по-устойчиви, EU4Health ще подобри готовността им за големи трансгранични заплахи за здравето. Това ще позволи на ЕС да се справя не само с бъдещи епидемии, но и с дългосрочни предизвикателства като застаряването на населението и неравенствата при достъпа до здравни грижи.

Програмата ще подкрепи и действия в областта на електронното здравеопазване и ще съдейства за създаването на европейско „пространство за здравни данни“. Подкрепа ще бъде оказана и за подобряване на достъпа до качествени здравни грижи, включително за сексуално и репродуктивно здраве, за подобряване на психичното здраве и за засилване на борбата с рака.

На пленарния дебат евродепутатите подчертаха ключовата роля, която новата програма ще играе в борбата с неравнопоставеността в здравеопазването както между държавите членки, така и между различните социални групи. Те приветстваха и създаването на равнище ЕС на резерв от основни медицински материали и оборудване, който допълва работата, извършвана в рамките на RescEU, и резерв от медицински и помощен персонал, който да бъде мобилизиран в случай на здравна криза.

Следващи стъпки

След като Съветът официално одобри регламента, той ще влезе в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г.

Контекст

През май 2020 г. Комисията представи нова самостоятелна програма „EU4Health“ („ЕС в подкрепа на здравето“) за периода 2021–2027 г. в отговор на кризата с COVID-19. EU4Health има за цел да подготви по-добре ЕС за сериозни трансгранични заплахи за здравето и да направи националните здравни системи по-устойчиви. Парламентът и Съветът постигнаха компромисно споразумение на 14 декември 2020 г.

Вижте целия текст...

ЕП прие програмата InvestEU за стратегически и иновативни инвестиции

InvestEU следва да насърчава стратегически, устойчиви и иновативни инвестиции.

  • Програмата цели да генерира допълнителни инвестиции в размер на около 400 млрд. Евро;
  • Компаниите ще получат помощ, за да преодолеят кризата с COVID-19;
  • Стартов пакет за инвестиции, които иначе трудно ще се финансират.

Членовете на ЕП приеха новата програма InvestEU, която ще мобилизира публични и частни инвестиции и гарантира по-лесен достъп до финансиране.

Парламентът одобри постигнатото предварително споразумение със Съвета на ЕС, с 496 гласа „за“, 57 „против“ и 144 „въздържал се“.

С 26 млрд. евро (по текущи цени), заделени в бюджета на ЕС като гаранция, InvestEU се очаква да мобилизира 400 млрд. евро, които да се инвестират в Европейския съюз от 2021 до 2027 г. Новата програма е част от пакета на ЕС за възстановяване, Next Generation EU, възлизаща на 750 млрд. евро. Тя ще насърчава стратегически, устойчиви и иновативни инвестиции и ще се използва за преодоляване на проблемите с пазарната неефективност, неоптималните инвестиции и недостига на инвестиции в целеви сектори.

Устойчиви и стратегически инвестиции

Програмата InvestEU подкрепя стратегическите инвестиции в производството на фармацевтични продукти, медицински изделия и консумативи, които са от решаващо значение в разгара на пандемията, а също и производството на информационни и комуникационни технологии, компоненти и устройства в ЕС.

Тя ще финансира и устойчиви проекти, които могат да имат доказано положително въздействие върху околната среда иклимата, както и положително социално въздействие. Тези проекти ще спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди, т.е. те не трябва да засягат отрицателно екологичните и социалните цели на ЕС.

Освен това членовете на ЕП гарантираха, че InvestEU ще допринасе да бъде постигната целта най-малко 30% от средствата на ЕС да се изразходват за целите в областта на климата до 2027 г., както и че ще бъде предоставена подкрепа за отрицателно засегнати от пандемията и застрашени от несъстоятелност МСП.

Допълнителни инвестиции в размер на около 400 млрд. евро

Допълнителните инвестиции в целия Европейски съюз, размерът на които се очаква да възлезе на 400 млрд. евро, ще бъдат разпределени за следните цели на политиката:

1. устойчива инфраструктура – около 38%;

2. научни изследвания, иновации и цифровизация – 25%;

3. МСП – около 26%;

4. социални инвестиции и умения – около 11%.

Освен това Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), който ще допринесе за изпълнението на програмата InvestEU, ще получи допълнителни 375 млн. евро.

Цитати

Жузе Мануел Фернандеш (ЕНП, Португалия), докладчик от името на комисията по бюджети, заяви следното по време на дебата във вторник: „ЕС се нуждае от публични и частни инвестиции, за да стане по-конкурентоспособен, продуктивен и да засили териториалното си сближаване. InvestEU носи допълнителни средства за финансирането на проекти, които в противен случай не биха могли да се реализират. Нашите стратегически сектори, като например фармацевтиката, следва да бъдат независими. Трябва да помогнем на регионите, които са най-тежко засегнати, и гражданите на ЕС заслужават инвестиции и висококачествени работни места.“

Ирене Тинали (С&Д, Италия), водеща преговорите от името на комисията по икономически и парични въпроси, добави: „Пренасочихме повече средства за постигане на целите в областта на околната среда, за подкрепа за МСП, които пострадаха поради пандемията, и успяхме да поставим InvestEU в центъра на плана NextGenerationEU. Тъй като InvestEU ще ни помогне да се възстановим от пандемията, създадохме полезни взаимодействия с Механизма за възстановяване и устойчивост, позволявайки на държавите членки да изпълнят част от своите планове за възстановяване и устойчивост чрез InvestEU.“

Вижте целия текст...

ЕП: определянето на цена на въглеродните емисии за вноса в ЕС ще повиши амбициите в областта на климата в световен мащаб

Парламентът иска да намали емисиите на парникови газове от вноса в ЕС.

  • Всички продукти в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии следва да бъдат включени;
  • Използване на приходи за увеличаване на подкрепата на ЕС за целите на Зеления пакт;
  • Механизмът не трябва да се използва неправомерно за засилване на търговския протекционизъм.

За да повиши глобалните амбиции в областта на климата и да предотврати „изместването на въглеродни емисии“, ЕС трябва да постави цена на въглеродните емисии върху вноса от държави, които са по-малко амбициозни по отношение на климата, казват евродепутатите.

На 10.03.2021 г. Парламентът прие резолюция относно съвместим с правилата на СТО механизъм на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите, с 444 гласа „за“, 70 „против“ и 181 гласа „въздържал се“.

В резолюцията се подчертава, че повишената амбиция на ЕС по отношение на изменението на климата не трябва да води до „изместване на въглеродни емисии“. Не би било в полза на глобалните усилия в областта на климата, ако производството на ЕС просто се премести в държави извън ЕС, които имат по-малко амбициозни правила за емисиите на парникови газове.

Поради това членовете на ЕП подкрепят определянето на цена на въглеродните емисии за някои стоки, внасяни от държави извън ЕС, ако тези държави не са достатъчно амбициозни по отношение на изменението на климата. Това би създало равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, както и стимул за промишлените отрасли както в ЕС, така и извън него, за декарбонизиране в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Евродепутатите подчертават, че механизмът следва да бъде съвместим със СТО и да не се използва неправомерно като инструмент за засилване на протекционизма. Поради това той трябва да бъде специално замислен така, че да отговаря на целите в областта на климата. Генерираните приходи следва да се използват като част от кошница от собствени приходи, за да се засили подкрепата за целите на Зеления пакт в рамките на бюджета на ЕС.

Механизъм, който ще бъде свързан с реформираната схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ)

Новият механизъм следва да бъде част от по-широка промишлена стратегия на ЕС и да обхваща целия внос на продукти и стоки, обхванати от СТЕ на ЕС. Евродепутатите добавят, че още до 2023 г. и след оценка на въздействието, тя следва да обхваща енергийния сектор и енергоемките промишлени сектори като цимент, стомана, алуминий, петролна рафинерия, хартия, стъкло, химикали и торове, които продължават да получават значителни безплатни квоти и все още представляват 94 % от промишлените емисии в ЕС.

Те добавят, че обвързването на ценообразуването на въглеродните емисии в рамките на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с цената на квотите на ЕС в рамките на СТЕ, ще спомогне за борбата с изместването на въглеродни емисии, но подчертават, че новият механизъм не трябва да води до двойна защита на инсталациите на ЕС.

Вижте целия текст...

Цифрово десетилетие на Европа: EK определя курса за постигане на цифровизирана Европа до 2030 г.

Комисията представя визия, цели и пътища за успешна цифрова трансформация на Европа до 2030 г. Това е от решаващо значение също и за осъществяването на прехода към неутрална по отношение на климата, кръгова и устойчива икономика.

Амбицията на ЕС е да бъде независим в областта на цифровите технологии в един отворен и взаимосвързан свят и да провежда в тази област политики, които дават възможност на хората и предприятията да се възползват от едно ориентирано към човека, устойчиво и по-благоденствено цифрово бъдеще. Това включва преодоляване на слабостите и зависимостите, както и ускоряване на инвестициите.

Направеното съобщение следва призива на председателя фон дер Лайен следващите години да бъдат превърнати в „цифровото десетилетие“ на Европа, с него се откликва на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като самото то се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Съобщението предлага да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Комисията предлага т. нар. „Цифров компас“ — инструмент, който да конкретизира амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г. Те се разгръщат около четири основни точки:

1) Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии.

2) Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури.

3) Цифрова трансформация на предприятията.

4) Цифровизация на обществените услуги.

Компасът определя стабилна съвместна структура за управление заедно с държавите членки, основана на система за мониторинг с годишно отчитане, използващо символични светофари. Целите ще бъдат заложени в политическа програма, която ще бъде договорена с Европейския парламент и Съвета.

Вижте целия текст...

Само ако не ощетява ЕС. Еврокомисията въвежда нови ограничения за износа на ваксини

Европейската комисия въвежда нови по-строги изисквания за износ на ваксини срещу COVID-19, произведени на територията на Европейския съюз (ЕС). Тези правила са допълнение към вече съществуващия механизъм за контрол на износа на ваксини и предвиждат държавите да преценяват във всеки отделен случай дали износът представлява заплаха доставките на ваксини в самия ЕС.

Новите правила са временни и предвиждат при даване на разрешение да се взимат предвид допълнителни условия.

Ще се взима предвид дали държавата, към която отиват ваксините, е наложила ограничения за износ на такива препарати или съставките за тях. Освен това ще се гледа дали процентът на имунизирани в държавата, към която се изнасят ваксините, надвишава този в ЕС, и дали там епидемичната ситуация е по-добра или по-лоша отколкото в блока.

Европейската комисия нарича тези две правила принцип на реципрочността и принцип на пропорционалността.

Ройтерс посочва, че тези изисквания ще позволят по-лесното блокиране на износа на ваксини към Великобритания например, където ваксинирането върви по-бързо, отколкото в ЕС.

„Докато нашите държави членки са изправени пред третата вълна на пандемията и не всяка компания изпълнява договора си, ЕС е единственият основен производител в рамките на ОИСР, който продължава да изнася ваксини в голям мащаб за десетки страни“, е цитирана да казва председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в прессъобщение. „Но отворените пътища трябва да вървят и в двете посоки.“

Преди два месеца Европейският съюз наложи механизъм за контрол на износа на ваксини, който предвижда производителите да уведомяват властите за всяка пратка произведени в ЕС ваксини, която искат да изнесат в държава извън ЕС. Италия първа блокира такава доставка на ваксини на AstraZeneca, предназначени за Австралия.

Причина за въвеждането на такъв механизъм бяха съмненията, че фармацевтичната компания AstraZeneca е изнесла произведени в европейски заводи ваксини и ги е продала на Великобритания, което фирмата отрече. Тези въпроси се появиха на фона на първите съобщения, че компанията ще достави по-малко от половината обещани дози от ваксината си в ЕС през първата половина на 2021 г.

Новите правила се отнасят и за 17-те държави извън ЕС, за които досега се правеше изключение. Сред тях са страните от Западните Балкани, Исландия, Норвегия, Швейцария, Азербайджан, Армения, Грузия, Беларус и Израел.

Държавите членки и Европейската комисия ще преценяват във всеки случай дали заявеният износ не представлява заплаха за доставките на ваксини и техните компоненти в ЕС.

Европейската комисия съобщи, че от началото на действието на механизма са одобрени 380 заявки за износ на ваксина до 33 различни дестинации за общо около 43 милиона дози. Основните дестинации за износ включват Обединеното кралство (с приблизително 10,9 милиона дози), Канада (6,6 милиона), Япония (5,4 милиона), Мексико (4,4 милиона), Саудитска Арабия (1,5 милиона), Сингапур (1,5 милиона), Чили (1,5 милиона), Хонконг (1,3 милиона), Корея (1,0 милиона) и Австралия (1,0 милиона).

Вижте целия текст...

Актуално

Как ЕС може да помогне на малкия бизнес

Малките фирми преживяват труден момент заради коронавируса. Парламенът смята, че ЕС би помогнал с облекчаване на регулациите и укрепване на устойчивостта им.

В доклад от декември 2020 г. депутатите направиха препоръки за подкрепа на малките и средните предприятия за справяне с кризата и с предизвикателствата, наложени от дигитализацията и зеления преход, които започват да се прилагат в практиката.

Защо малките и средните предприятия са важни?

Малките и средните предприятия са в основата на европейската икономика: те наброяват около 24 милиона и съставляват 99% от всички компании в ЕС. Тези предприятия произвеждаха над половината от брутния вътрешен продукт на ЕС и предлагаха работа на около 100 милиона души преди началото на пандемията.

Докладът на Парламента от декември 2020 г. настоява за актуализиране на стратегията на ЕС за малките и средните предприятия. Комисията публикува документа на 10 март 2020 г., един ден преди Световната здравна организация да определи COVID-19 за пандемия.

Някои от предложенията на Комисията са свързани с разширяване на достъпа на малките и средните предприятия до пазари извън ЕС и до разрастване на глобалната схема „Еразъм за млади предприемачи“, която позволява на начинаещи предприемачи да почерпят от опита на опитни бизнесмени от страни извън ЕС.

Депутатите призовават за обвързване на действията за подкрепа на малкия бизнес с промишлената стратегия на ЕС, стратегията за данните и Зеления пакт, за да получат малките и средните предприятия помощ за прехода към екологосъобразна и цифрова Европа.

Малкият бизнес има ключово значение за конкурентоспособността и просперитета на Европа, промишлените екосистеми, икономическия и технологичния суверенитет и устойчивостта на външни шокове.

Туризмът, ресторантите, културата, транспортът, търговските изложения и други сектори, които са съставени предимно от малки и средни предприятия, бяха силно засегнати от кризата с COVID-19.

По-малко бюрократични изисквания

Административната и регулаторната тежест върху малките и средните предприятия им пречи да просперират, заявяват депутатите и призовават за конкретни и обвързващи цели за подобряване и опростяване на изискванията към тях.

Изследване от 2019 г. на Асоциацията на европейските търговски камари Eurochambres показва, че 78% от малките и средните предприятия считат административните процедури за сериозно предизвикателство.

Сложните изисквания ограничават достъпа до финансиране и ликвидност, особено за най-малките предприятия. Депутатите подчертават трудностите на малките фирми да получат средства от Европейската инвестиционна банка. Парламентът препоръчва също така временно облекчаване на правилата за държавната помощ в ЕС.

Акцент върху иновациите и достъпа до пазари

Малките и средните предприятия са източник на нови идеи, но те трябва да бъдат насърчавани в тази насока. Само 17% от малките и средните предприятия са интегрирали цифрови технологии в бизнеса си. Парламентът призовава за инициативи за подкрепа за развитието на цифрови бизнес модели.

Депутатите отстояват нуждата от инвестиции в икономиката на данните, изкуствения интелект, свързването на уреди с Интернет (Интернет на нещата) и квантовите компютри и смятат, че в тези нови области трябва да се отчита ролята на малките и средните предприятия.

Към момента около 600 000 малки и средни предприятия изнасят стоки извън ЕС. Предприятията, които искат да излязат на световния пазар и да подобрят конкурентоспособността си, трябва да могат да разчитат на подкрепа на местно и международно ниво, посочва Парламентът.

Вижте целия текст...

Пластмасата в океаните: факти, рискове и нови мерки на ЕС

Пластмасовите боклуци застрашават живота в моретата и нашето здраве. Европейският съюз предприема мерки за намаляване на отпадъците от пластмаса.

Какво може да бъде по-невинно от сламка за пиене или онези евтини чинийки, които изхвърляме веднага след употреба? Проблемът е, че голяма част от тези боклуци в крайна сметка попадат в моретата и океаните по света. Пластмасовите боклуци са вече толкова често срещани, че според една прогноза до 2050 г. пластмасата в океаните ще тежи повече, отколкото всички риби.

Намаляването на пластмасовите отпадъци и на изхвърлянето на микрочастици пластмаса е един от важните елементи в Европейската стратегия за пластмасите и ключова област за напредък по пътя към кръгова икономика в ЕС. Очаква се Европейската комисия да направи конкретни предложения по темата през 2021 г.

Научете какво прави ЕС, за да намали замърсяването с пластмаси.

Парламентът одобри през март 2019 г. правила, които целят да намалят присъствието на 10-те най-често срещани видове пластмасови отпадъци на морските брегове, както и на загубените риболовни приспособления. Тези две групи заедно отговарят за около 70% от боклуците в морето. Около 50% от замърсяването се дължи само на пластмасови продукти за еднократна употреба: например, прибори, бутилки, фасове и клечки за уши.

Вижте целия текст...

Предстоящи събития и обяви

През 2021 г. ще стартират приеми по още 8 мерки и подмерки от ПРСР

През 2021 г. ще стартират приеми по още 8 мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони, с бюджет от близо 494 млн. евро. Това бе решено от Комитета за наблюдение на Програмата, който одобри Индикативната й годишна работна програма. Целта е да бъдат подпомогнати земеделските производители, млади и малки земеделски стопани, както и чувствителните сектори.

Графикът предвижда през месец април да бъдат отворени приеми по най-атрактивните мерки за земеделците от Програмата, които са с широк набор от подпомагани дейности. Това са подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Прилагането им ще допринесе за устойчиво и цифрово икономическо възстановяване на сектора. Основната цел е проектите да бъдат с акцент към инвестиции, свързани с напояване, околна среда /пречиствателни съоръжения/, дигитализация и автоматизиране на производствените процеси.

През септември ще стартират подмерките 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“. Насочването на средства по тях ще подпомогне земеделските стопани при въвеждането на нови модерни технологии и осигуряване на безопасна работна среда.

До края на годината предстои да бъдат отворени и подмерките 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“, 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“, 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ и 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“.

Вече са стартирани приеми по подмерките 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“, 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширение” и 2.2 „Създаване на консултантски услуги“, и по 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“.

Вижте целия текст...

Четири водородни клъстера променят облика на България на картата на Европа

Англия реализира такъв проект в Ливърпул, напълно възможно е да се случи и тук

България има уникалната възможност да бъде първата страна в Европа, която да формира и развие водородни клъстери, като разчита на местното производство на водород въз основа на децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми източници.

Чистият водород ще се транспортира чрез нова мрежа от тръбопроводи. В този случай специалната водородна инфраструктура може да използва водорода не само за промишлени цели, но и за гориво за автобуси, влакове и тежкотоварни автомобили, ще генерира електричество и ще осигурява топлоенергия за жилищни и търговски сгради.

Така, следвайки поетапен подход, потреблението на водород може първоначално да бъде задоволено от производство „на място“ в промишлени клъстери чрез съществуващите връзки между производството и потреблението. Тази концепция представи председателят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров по време на провелата се наскоро среща със заместник-министъра на икономиката Стамен Янев.

Вижте целия текст...

Възможности за финансиране и обучения

ЕК стартира Европейски съвет по иновациите

Той ще подкрепя стартъпи и малки бизнеси с цел разработване на иновации с потенциал за създаване на нови пазари

Европейската комисия стартира Европейския съвет по иновациите с бюджет от над 10 милиарда евро за периода 2021—2027 с цел да се разработват и разширяват авангардни иновации.

ЕСИ е нов компонент по програма „Хоризонт Европа“ със собствено управление чрез независим борд на новаторите, проактивен подход за подпомагане на новаторите чрез ръководители на програмата и капиталови инвестиции от Фонда на ЕСИ.

Маргрете Вестегер, изпълнителен заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“, заяви по този повод: „Вече имаме фонд, който ни дава възможност да подкрепим малките и средните предприятия, които осъществяват авангардни иновации, да осигурим достъп до капиталовите пазари и да ускорим развитието на иновативни стартиращи предприятия. Това ще спомага за реализиране на резултатите от научни изследвания в стопанска дейност и за разработване на визии за технологични и иновационни пробиви".

„Амбицията ни е да адресираме три основни предизвикателства. На първо място, това е така нареченият „иновационен парадокс“. Трябва да превърнем лидерството ни в науката в лидерство в иновациите. Второ, важна е подкрепата ни за компаниите в критичния момент на тяхното разрастване. Третото предизвикателството е фрагментираността на иновационната екосистема и разделението в областта на иновациите. Ето защо ЕСИ ще се стреми да подкрепи потенциала за иновации във всички региони, като обърне специално внимание и на увеличаването на процента на ръководените от жени дружества в Европа“, заяви еврокомисар Мария Габриел.

Тя отбеляза основните решения за адресиране на тези предизвикателства. На първо място, ще се прилага нова система за кандидатстване, чрез която стартъпите и МСП могат да кандидатстват за финансиране по всяко време по опростена процедура. Второ, екип от ръководители на програми на ЕСИ ще отговаря за разработването на визии за революционните технологични иновации. Такива са, например, клетъчна и генна терапия, „зелен“ водород или инструменти за лекуване на мозъчно заболяване. Те ще работят в тясно сътрудничество с Европейския научноизследователски съвет и с Европейския институт за иновационни технологии.

Програмата „Ускорител“ с бюджет 1 милиард евро е предназначена за стартъпи и МСП, и има за цел разработване на иновации, имащи потенциал за създаване на нови пазари. Предлага се и смесено финансиране, което съчетава частен капитал между половин милион и 15 милиона евро чрез Фонда на ЕСИ и безвъзмездни средства в размер до 2,5 милиона евро.

„495 милиона евро са заделени за водещи до пробив иновации за Европейския зелен пакт и за стратегическите цифрови и здравни технологии. Това ще укрепи технологичния суверенитет на Европа по отношение на веригите за създаване на стойност“, коментира Мария Габриел.

Програмата „Pathfinder“ с бюджет от 300 милиона евро е насочена към мултидисциплинарни изследователски екипи за научни изследвания с потенциал за технологични пробиви. Te могат да кандидатстват за безвъзмездни средства в размер до 4 милиона евро.

Схемата на ЕСИ за финансиране на прехода е предназначена за реализиране на резултатите от научните изследвания в иновативни продукти и е с бюджет в размер на 100 милиона евро. Всички проекти на ЕСИ ще имат достъп до услуги за ускоряване на бизнеса, които са осигурени от ментори и експерти, и до възможности за партньорство с предприятия и инвеститори.

Бяха обявени и две награди. Наградата на ЕС за жени иноватори отличава най-талантливите жени предприемачи, които са основали успешно дружество и са реализирали иновация на пазара. Втората награда е „Европейска столица на иновациите“ (iCapital) и е признание за ролята, която градовете играят за развитието на местните иновационни екосистеми. Включена е нова категория, „Европейски град с нарастващи иновации“, насочена към градове с население между 50000 и 250000 жители.

„Стартирането на ЕСИ предоставя уникални възможности за обединяване на нашите изследователи, новатори, стартъпи, инвеститори и дружества от цяла Европа и извън нея, за да изведе Европа на челно място в следващото поколение авангардни технологии и да укрепи технологичния суверенитет на Европа“, заключи Мария Габриел.

Вижте целия текст...

Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

На 16 март 2021 г., Програмният оператор на програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ обяви покана за нaбиране на проектни предложения по Резултат 1 „Подобрено управление на културното наследство“, Подрезултат 1.2 „Дигитално достъпни обекти на културно наследство“.

Проектни предложения могат да се подават от 16.03.2021 г. до 17.30 ч. на 16.06.2021 г.

Целта на процедурата е да се подобрят условията на достъп до културно наследство чрез подкрепата на проекти, които за първи път ще го документират и дигитализират с цел промотиране и опазване за бъдещите поколения. По поканата ще се постави фокус върху проекти, чрез които културните оператори да изградят капацитет и да придобият необходимата материална и техническа база за изграждане на дигитални лаборатории, за да могат да провеждат цялостни програми за дигитализация на движимото културно наследство. По процедурата също ще се подкрепят проекти, целящи надграждане на капацитета и разширяване на дейността на вече съществуващи дигитални лаборатории, създадени по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“, финансирана по ФМ на ЕИП 2009-2014 г.

Допустими кандидати са бюджетни организации, чиято дейност се осъществява в културния или творческия сектор, включително общини и областни администрации. Допустими партньори по настоящата Покана могат да бъдат всички публични или частни организации, както и сдружения с нестопанска цел, установени като юридически лица в България или в държава донор по Програмата (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), чиято основна дейност няма търговски характер.

Проекти на обща стойност 1 000 000 евро ще бъдат подкрепени, като максималният и минималният размер съответно са 350 000 и 150 000 евро за проект.

Насоките за кандидатстване и съпътстващата документация са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на средства от ЕС (ИСУН 2020) на следния адрес:

https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/a5370d14-47b1-40c8-b876-d6f0b65fba1a

С цел Поканата да достигне до най-широк кръг потенциални кандидати и заинтересованите страни да бъдат запознати с възможностите за финансиране ще се състои информационно събитие. Във връзка с противоепидемичните мерки то ще се проведе в платформата Zoom. Допълнителна информация ще бъде публикувана през следващите дни.

Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. предоставя средства, осигурени от Кралство Норвегия, Република Исландия и Княжество Лихтенщайн. Целта е намаляване на икономическите и социалните различия в Европа и засилване на двустранните отношения между страните-донори и страните-бенефициенти чрез финансиране на няколко приоритетни сектора, сред които култура, гражданско общество, добро управление, основни права и свободи.

Вижте целия текст...

Министерството на културата финансира проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства

Темите са три, а срокът за подаване на документи е 5 май включително:

Тема 1: Дейности по опазване на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии

Тема 2: Дейности по представяне на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии

Тема 3: Събития, организирани от музеи и художествени галерии в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства

Допълнителна информация се предоставя само по процедурата за кандидатстване на следните телефони – 02/94 00 937 – Юлияна Градинарска; 02/94 00 885 – Катрина Колева.

С Правилата за условията и реда за провеждане на конкурсни сесии за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства, както и формулярите, можете да се запознаете тук:

http://mc.government.bg/newsn.php?n=7654&i=1…

Покана за представяне на предложения 2021 г. - EAC / A01 / 2021- Програма Еразъм +

Настоящата покана за представяне на предложения обхваща следните действия по програма „Еразъм +“:

Ключово действие 1 (KA1) - Учебна мобилност на индивидите:

  • Мобилност на лица в областта на образованието, обучението и младежта,
  • Дейности за младежко участие.

Ключово действие 2 (KA2) - Сътрудничество между организации и институции:

  • Партньорства за сътрудничество;
  • Малки партньорства.
  • Партньорства за върхови постижения:
  • Центрове за професионални постижения;
  • Еразъм + учителски академии;
  • Действие „Еразъм Мундус“.
  • Партньорства за иновации:
  • Съюзи за иновации.
  • Спортни събития с нестопанска цел.

Ключово действие 3 (KA3) - Подкрепа за разработване на политики и сътрудничество:

  • Европейска младеж заедно.

Действия на Жан Моне:

  • Жан Моне в областта на висшето образование,
  • Жан Моне в други области на образованието и обучението.

Допустимост: Всеки публичен или частен орган, действащ в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, може да кандидатства за финансиране в рамките на Програма Еразъм +. Освен това групи от млади хора, които са активни в младежката работа, но не непременно в контекста на младежка организация, могат да кандидатстват за финансиране за учебна мобилност на младежи и младежки работници, както и за стратегически партньорства в областта на младежта.

Срок за подаване на заявленията

Всички срокове за подаване на заявления, посочени по-долу, са определени по брюкселско време.

Ключово действие 1

  • Мобилност на индивиди в областта на висшето образование - 11 май в 12:00 ч.
  • Мобилност на лица в сферите на ПОО, училищното образование и образованието за възрастни - 11 май в 12:00 ч.
  • Еразъм акредитации в ПОО, училищно образование и образование за възрастни - 19 октомври
  • Мобилност на индивиди в областта на младежта - 11 май в 12:00 ч.
  • Мобилност на индивиди в областта на младежта - 5 октомври в 12:00 ч.

Ключово действие 2

  • Партньорства за сътрудничество в областта на образованието, обучението и младежта, с изключение на тези, подадени от европейски НПО - 20 май в 12:00 ч.
  • Партньорства за сътрудничество в областта на образованието, обучението и младежта, представени от европейски НПО - 20 май в 17:00
  • Партньорства за сътрудничество в областта на спорта - 20 май в 17:00
  • Малки партньорства в областта на образованието и обучението и младежта - 20 май в 12:00
  • Малки партньорства в областта на образованието и обучението и младежта - 3 ноември в 12:00
  • Малки партньорства в областта на спорта - 20 май в 17:00
  • Центрове за професионални постижения - 7 септември в 17:00
  • Еразъм учителски академии - 7 септември в 17:00
  • Действие „Еразъм Мундус“ - 26 май в 17:00
  • Съюзи за иновации - 7 септември в 17:00
  • Изграждане на капацитет в областта на младежта - 1 юли в 17:00
  • Спортни събития с нестопанска цел - 20 май в 17:00

Ключово действие 3

  • Европейска младеж заедно - 24 юни в 17:00
  • Действия и мрежи на Жан Моне - 2 юни в 17:00

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/…

Вижте целия текст...

Програма "Развитие на бизнеса, иновации, малки и средни предприятия"

Втората покана за набиране на проектни предложения по програма "Развитие на бизнеса, иновации, малки и средни предприятия", приоритет "Иновации за зелена индустрия", малка грантова схема, е отворена за кандидатстване.

Краен срок за кандидатстване - 24 юни 2021 г., 13:00 ч.

Повече подробности можете да намерите на уеб сайта на Иновация Норвегия:

https://www.innovasjonnorge.no/en/start-page/eea-norway-grants/Programmes/business-development/Bulgaria/2nd-call-for-proposals--green-industry-innovation-small-grant-scheme2/

Намерете ни във

Анкета

От каква информация за Европейския съюз имате нужда?

Европейски структури и институции

Европейски политики

Човешки права

Трудови права

Финансиращи програми

Събития от европейско значение

Конкурси и състезания

Образование и стаж

Друго

Бюлетин

Вашето име:

Посещения на сайта

 ТекущПредишен
За деня:127100
За седмицата:455529
За месеца:11592178
Общо:107794
Вашият IP: 3.238.96.184