В резолюция, приета в сряда с 521 гласа „за“, 152 „против“ и 21 „въздържал се“, Европейският парламент представя предложението си за постоянен механизъм на ЕС за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

Необходимостта от ефективен механизъм

В текста евродепутатите отново изразяват загриженост, че в няколко държави от ЕС „се увеличават и укрепват авторитарни и нелиберални тенденции“, допълнително утежнени от пандемията от COVID-19, както и от „корупцията, дезинформацията и обсебването на държавата от частни интереси“. Посочва се също, че ЕС не разполага с необходимите инструменти, за да се справи с подобна „безпрецедентна и ескалираща криза на неговите основополагащи ценности“, като се изтъква неспособността на Съвета да постигне значителен напредък в текущите процедури по член 7 и се отбелязва, че това „предоставя възможност за трайно отклонение от ценностите“.

С цел правният ред на Европейския съюз, основните права на неговите граждани и доверието в Съюза в международен план да бъдат ефективно защитени от нарушенията на ценностите, установени в член 2, евродепутатите предлагат създаването на основан на доказателства механизъм, който да се прилага еднакво, безпристрастно и справедливо за всички държави членки, като същевременно се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Междуинституционално споразумение относно „годишен цикъл на наблюдение на ценностите на Съюза“

Новият „годишен цикъл на наблюдение“ трябва да включва превантивни и корективни аспекти, изградени около специфични за всяка държава препоръки, със срокове и цели, свързани с конкретни мерки, включително процедурите по член 7, производствата за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и бюджетните изисквания (когато влязат в сила). Предложението на Парламента ще консолидира и замени съществуващите механизми като неотдавнашния Доклад на ЕК относно върховенството на закона.

Цитат

„Предложението ни заменя и допълва няколко инструмента, които се доказаха като неефективни, като предвижда установяването на годишен цикъл на наблюдение. При несправяне със сериозни проблеми, идентифицирани в този контекст, би могло да се пристъпи към специфични корективни мерки, които ще са по-ефикасни от настоящата ни несъгласувана уредба, особено щом бъдат свързани с бюджетните изисквания. Сключването на междуинституционално споразумение ще изпрати категоричен сигнал, че ЕС е решен да защитава конституционните си основи“, каза докладчикът Михал Шимечка (Renew, Словакия).

Следващи стъпки

Евродепутатите очакват Комисията да представи предложение въз основа на резолюцията.

Контекст

Парламентът апелира от 2016 г. за постоянен механизъм на Съюза за защита на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Парламентът настоява от 2018 г., че подобен нов инструмент следва да бъде свързан със защита на бюджета на ЕС, когато дадена държава членка системно не спазва принципите на правовата държава. Евродепутатите също посочиха европейския семестър като полезен съществуващ ресурс, който може да се използва в това отношение.

Евродепутатите настояват както ЕС като цяло, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г., като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“. Те също така призовават за достатъчно финансиране за постигането на тази цел.

Евродепутатите искат Комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, „траекторията“ на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. „Траекторията“ ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.

Евродепутатите искат също така да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) — независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите.

Необходима е по-амбициозна цел за 2030 г.

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо равнището през 1990 г. Неотдавна Комисията предложи увеличение на целевото намаление до „поне 55%“ в изменено предложение за законодателство на ЕС в областта на климата.

Евродепутатите днес „вдигнаха летвата“ по-високо, като призоваха за намаление с 60% към 2030 г., като добавят, че националните цели трябва да се увеличават по икономически ефективен и справедлив начин.

Те също така искат Комисията да предложи междинна цел за 2040 г., след като се направи оценка на въздействието, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне целта си за 2050 г.

ЕС и държавите членки трябва да прекратят и всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г., казват евродепутатите, като същевременно подчертават необходимостта от продължаване на усилията за борба с енергийната бедност.

Цитат

След гласуването докладчикът на Парламента Юте Гутеланд (С&Д, Швеция) каза: „Приемането на доклада изпраща ясно послание до Комисията и Съвета в светлината на предстоящите преговори. Очакваме всички държави членки да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и се нуждаем от силни междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може ЕС да постигне крайната цел.

Доволна съм от включването на бюджета за парникови газове, определящ общото оставащо количество емисии, които могат да бъдат отделяни до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение.“

Следващи стъпки

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.

Контекст

Със свое решение от 2019 г. Европейският съвет одобри целта да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Решението беше последвано през март 2020 г. от предложение на Комисията за законодателство на ЕС в областта на климата, което поставя постигането на тази цел като правно изискване.

Парламентът играе важна роля в застъпничеството за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата. На 28 ноември 2019 г. той обяви извънредно положение в областта на климата.

В резолюция, приета в четвъртък с 595 гласа „за“, 50 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“, те посочват липсата на хармонизирана методология, използвана за събиране и оценяване на броя заразени хора, което води до различни оценки на здравния риск и ограничения на свободното движение за хора, пътуващи от други страни от ЕС.

След дебата във вторник с комисар Дидие Рейндерс и министър Михаел Рот от името на Германското председателство, Парламентът призовава държавите членки:

• да приемат едно и също определение за положителен случай на COVID-19 и за възстановяване след заразяване,
• взаимно признаване на резултати от тестове във всички държави членки,
• установяване на общ период за карантина,
• координация на подход за ограничаване на свободното движение, съгласно препоръките на Комисията, и
• разглеждане възможно най-скоро на връщането към напълно функциониращо Шенгенско пространство, без проверки по вътрешните граници, и на планове за действие при извънредни ситуации.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да отговаря за оценката на риска от разпространение на вируса и за публикуване на седмична актуализирана карта на риска (по региони), като използва общ цветен код въз основа на данните, предоставени от държавите членки. Неговите ресурси и персонал трябва да бъдат незабавно увеличени, добавят евродепутатите.

Насърчаване използването на приложения за проследяване

Резолюцията отправя искане към Комисията да разработи хармонизирана форма за локализиране на пътниците, за да изгради доверие в система за наблюдение в целия ЕС. Използването на приложения за проследяване следва да се насърчава, според евродепутатите. Те очакват националните системи да бъдат оперативно съвместими до октомври, за да се даде възможност за проследяване на COVID-19 в целия ЕС. Те подчертават, че тези приложения трябва да функционират в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните.

Парламентът настоя за значително увеличение на средствата за ФСП от бюджета на ЕС за 2021—2027 г. (25 млрд. евро по цени от 2018 г., при положение че предложението на Комисията беше за 11 млрд. евро, а Европейският съвет договори намаление до 7,5 млрд. евро). Тази сума следва да бъде допълнена с 32 млрд. евро по текущи цени, които ще бъдат отпуснати по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване.

Освен това евродепутатите потвърдиха ключовите разпоредби от проектопрепоръките на комисията по регионално развитие на ЕП (REGI):

• осигуряване на подкрепа на хората, икономиката и околната среда;
• създаване на „Зелен механизъм за възнаграждение“, позволяващ 18% от общия размер на средствата на ФСП да бъдат разпределени за държави членки, които намалят емисиите си на парникови газове по-бързо от останалите;
• по 1% от общата сума ще бъдат отпуснати съответно за островите и за най-отдалечените региони;
• съфинансиране в размер до 85% на разходите за допустими проекти в целия ЕС;
• възможност за прехвърляне на средства от други кохезионни фондове на доброволен принцип;
• разширяване на обхвата с цел той да включва микропредприятия, устойчив туризъм, социална инфраструктура, университети и обществени научноизследователски институции, технологии за съхранение на енергия, централно отопление с ниски емисии, интелигентна и устойчива мобилност, цифрови иновации, включително цифрово и прецизно земеделие, проекти за борба с енергийната бедност, както и култура, образование и изграждане на общности;
• дерогация за инвестиции в дейности, свързани с природен газ, за региони, силно зависещи от добива и изгарянето на каменни и лигнитни въглища, битуминозни шисти или торф, при условие че тези дейности отговарят на условията за опазване на околната среда в съответствие с регламента за таксономията и на шест допълнителни кумулативни условия.

Освен това само 50 % от националното разпределение ще бъде на разположение на държавите, които все още не са се ангажирали с национална цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., докато не бъде приета такава.

Следващи стъпки

Очаква се междуинституционалните преговори да започнат възможно най-скоро, като обхванат всички въпроси с изключение на финансовия пакет, който трябва да бъде договорен чрез успоредни преговори по Многогодишната финансова рамка (МФР).

Гласуването дава възможност на Съвета на ЕС бързо да приеме РСР и да започне процес на ратификация в 27 държави от ЕС. Така планът за възстановяване ще може да бъде приложен възможно най-скоро.

В становището си, прието с 445 гласа „за, 146 гласа „против“ и 88 гласа „въздържал се“, Парламентът поддържа позицията си относно необходимостта от въвеждане на нови източници на приходи в бюджета на ЕС, които следва да покриват поне разходите, свързани с плана за възстановяване.

Парламентът иска правно обвързващ график за въвеждане на новите собствени ресурси. Финансирането на възстановяването трябва да бъде устойчиво чрез въвеждане например на данъци за транснационалните замърсители и мултинационалните корпорации, за да не се прехвърлят финансови тежести на следващото поколение, настоява Парламентът.

Механизмът за гражданска защита на ЕС (МГЗС) успешно помага на държавите членки да спасяват човешки животи, включително по време на кризата с COVID-19, чрез координиране и подпомагане в областта на гражданската защита. Медицинско оборудване като респиратори, лични предпазни средства, терапевтични и лабораторни материали са предоставени чрез механизма rescEU в подкрепа на националните здравни служби по време на пандемията.

Пандемията обаче също показа, че когато много държави членки са засегнати едновременно от една и съща извънредна ситуация, начинът, по който е създадено настоящото управление на кризи, има своите ограничения. Поради това евродепутатите искат да засилят ролята на ЕС чрез механизма rescEU, за да се гарантира, че държавите членки не са оставени да разчитат само на собствени активи и доброволна подкрепа при справяне с такива извънредни ситуации.

Необходимо е по-голямо и прозрачно финансиране на ЕС

В текущите преговори относно бюджетa на ЕС и фонда за възстановяване, Парламентът подкрепя значителното увеличение на предложения от Комисията бюджет.

Парламентът, обаче, иска да бъде разпределена значително по-голяма сума за готовност, включително за закупуване на необходимото ново оборудване, материали и ресурси на rescEU, за помощ на държавите членки при претоварване на националните капацитети. Това би дало възможност да се реагира бързо и ефективно на мащабни извънредни ситуации или на събития, които се случват рядко, но които оказват голямо въздействие, включително спешни медицински ситуации, като COVID-19.

С цел повече прозрачност по отношение на използването на финансиране от ЕС, членовете на ЕП искат също да уточнят как се разпределят средствата по трите стълба на механизма: превенция, готовност и реакция.

Нужда от обща дефиниция

Устойчивото развитие предполага съхраняването на природните ресурси и зачитането на човешките и социалните права. Мерките в областта на климата са особено важни, тъй като климатичните изменения представляват все по-непосредствена заплаха.

Европейският съюз е ангажиран с намаляването на емисиите на парникови газове. Европейският зелен пакт, който е водещата инициатива на ЕС в областта на климата, поставя цел за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

За да бъде постигната целта, Европа трябва да инвестира в нови технологии. По оценки на Европейската комисия са нужни допълнителни 260 млрд. евро инвестиции на година през следващото десетилетие.

Тези средства не могат да дойдат само от публични институции - частните инвеститори също ще трябва да се намесят и да финансират проекти, които допринасят за климата. Оттук идва и необходимостта за ясни критерии какво се разбира под "устойчиви" и екологосъобразни дейности. В противен случай част от финансирането лесно може да бъде насочено към проекти, които твърдят, че опазват околната среда, но в действителност не го правят.

Някои страни в ЕС вече са започнали да разработват критерии за класификация. Компаниите, които търсят финансиране, и инвеститорите, които имат интерес да подкрепят проекти за устойчиво развитие, ще извлекат ползи от наличието на общи стандарти в ЕС.

Кои икономически дейности са “устойчиви”

Регламентът определя шест екологични цели и обявява, че една икономическа дейност може да бъде класифицирана като екологично устойчива, ако допринася за постигането на някоя от тези цели, без да нанася съществени щети на друга.

Принципът, че една икономическа дейност не може да бъде смятана за устойчива, ако нанася вреди, цели да гарантира, че ползите от тези дейности превишават негативите. Европейската комисия ще трябва да разработи критерии за спазването на принципа. Освен това екологично устойчивите дейности трябва да спазват правата на човека и трудовите права.

Формулираните екологични цели са:

• смекчаване на изменението на климата (чрез предотвратяване или намаляване на емисиите, или чрез повишаване на поглъщанията на парникови газове);
• адаптиране към изменението на климата (намаляване или предотвратяване на неблагоприятното въздействие на текущия или очаквания бъдещ климат или на рисковете в тази област);
• устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;
• преход към "кръгова икономика" (дейности, които наблягат на многократното използване и рециклиране на ресурсите);
• предотвратяване и контрол на замърсяването;
• защита и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите.

Участниците на финансовите пазари, които продават финансови продукти, и компаниите с над 500 служители ще трябва да обявяват как и до каква степен тяхната дейност допринася за постигането на екологичните цели. Ако те не претендират, че дейността им е екологично устойчива, това също трябва да бъде ясно заявено.

Следващи стъпки

Европейската комисия ще трябва да разработи технически критерии за определянето дали дадена дейност допринася за някоя от целите.

Критерите за първите две цели - смекчаване на изменението на климата и адаптиране - ще трябва да бъдат готови до края на 2020 г., а за останалите крайният срок е краят на 2021 г. Правилата ще започнат да се прилагат една година след установяването на техническите критерии.

Настоящата широка обществена консултация на ЕК е насочена към всички заинтересовани страни:

• широката общественост, в това число жителите на селските, градските и междинните райони в Европа,
• европейските, националните, регионалните и местните администрации,
• организациите, представляващи социалните партньори, гражданското общество и потребителите, както и НПО, чиято дейност е съсредоточена най-вече в селските райони,
• заинтересованите страни от частния сектор (и техните сдружения),
• научноизследователските и академичните среди, както и институциите и организациите в областта на образованието и обучението.

Чрез публичните консултации можете да изразите своите виждания относно аспекти на законодателството и политиките на ЕС, преди Комисията да финализира предложенията си.

До 30 ноември 2020 г. (до полунощ брюкселско време) можете да се включите в публичната консултация. Портал на ЕК за обществено обсъждане:

https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12525-Long-term-vision-for-rural-areas

Финансираната в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ покана по линия на Европейския зелен пакт, регистрацията за която започна на 18.09.2020 г, „ще ускори възстановяването на Европа от кризата с коронавируса, като превърне екологичните предизвикателства във възможности за иновации“, съобщават от ЕК.

Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел заяви: „Поканата по линия на Европейския зелен пакт, която е на стойност 1 млрд. евро, е последната и най-голямата по „Хоризонт 2020“. Тъй като иновациите са в центъра им, тази инвестиции ще ускорят устойчивия и справедлив преход към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. Тъй като искаме тази системна трансформация да обхване абсолютно всички, призоваваме за конкретни действия за нови начини на взаимодействие с гражданите и за увеличаване на обществената значимост и въздействие.“

Поканата на ЕК по линия на Зеления пакт се отличава по някои важни аспекти от предишните покани по „Хоризонт 2020“. С оглед на належащия характер на проблемите, по които се работи, целта ще бъде да се постигнат видими и ясни резултати в кратко- до средносрочен план, но с перспектива за дългосрочна промяна. Действията са по-малко на брой, но са по-целенасочени, по-мащабни и с по-голяма видимост и с фокус върху възможностите за бързо увеличаване на мащаба, разпространение на резултатите и възприемане на практиките.

От проектите, които ще получат финансиране по поканата, ще се очаква да постигнат резултати с ясни ползи в 10 области:

Осем тематични области, които съответстват на основните направления на Европейския зелен пакт:

1. Засилване на амбициите в областта на климата;

2. Чиста, достъпна и сигурна енергия;

3. Промишленост за чиста и кръгова икономика;

4. Енерго- и ресурсноефективни сгради;

5. Устойчива и интелигентна мобилност;

6. „От фермата до трапезата“;

7. Биоразнообразие и екосистеми;

8. Нетоксична околна среда с нулево замърсяване.

Инвестициите в размер на 1 млрд. евро ще продължат изграждането на европейските системи и инфраструктури на знанието. Поканата включва възможности за международно сътрудничество, чрез което да се отчитат потребностите на по-слабо развитите нации, особено в Африка, в контекста на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие.

БЕЗРАБОТНИ МОГАТ ДА СТАРТИРАТ СВОЙ БИЗНЕС ЧРЕЗ МЯРКА НА АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА

Безработни лица с право на парично обезщетение могат да започнат собствен бизнес за производство на стоки и/или услуги благодарение на насърчителна мярка на Агенцията по заетостта. За целта желаещите трябва да представят бизнес проект в бюрото по труда, в което са регистрирани.

В Закона за насърчаване на заетостта е предвидена възможност те да вземат накуп цялото дължимо обезщетение за безработица, което да послужи като стартов капитал. Ако преценят, че имат нужда от допълнителна подкрепа за стопанската си дейност, може да кандидатстват по Националния план за действие по заетостта и да получат средства за квалификация за управление на новата си фирма, за сферата, в която е стартиращият бизнес, както и за ползване на консултантски услуги. В случай, че имат нужда от персонал и наемат безработно лице, ще получават и средства за неговото възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

От началото на годината от тези опции са се възползвали 114 безработни. Най-често те са отваряли обекти за търговия или услуги като счетоводни, консултантски, фризьорски и други. Бизнес в сферата на земеделието са стартирали двама безработни, а други двама са организирали своя производствена дейност.

Подробна информация за насърчителната мярка на Агенцията по заетостта може да намерите тук: https://www.az.government.bg/…/nasarchavane-na-predpriemac…/