Също така искаме да подкрепим дигитализацията, защото за изследвания в областта на климата се нуждаем от добри дигитални приложения. Дигитализацията ни помага не само за целите за климата, но и подобрява възможностите за изследвания на тежки болести или на по-ефективни методи на земеделие. Искаме да осигурим средства на университетите и институтите, които провеждат подобни изследвания и си сътрудничат успешно с индустрията.

Друга важна насока, свързана с климата и околната среда, е успешната програма LIFE+. Трети стълб е политиката за развитие, с която искаме да намалим бедността, но също така да обърнем внимание на проблеми като пластмасата в океаните и изхвърлянето на отпадъците. С нашия бюджетен инструментариум можем да подкрепим използването на възобновяеми източници на енергия и да помогнем за решаването на проблема с достъпа до устойчиви видове енергия.

Вие добавихте 2 млрд. евро към предложението на Комисията за разходи за климата за 2020 г. Ще бъде ли това достатъчно, за да достигнат разходите, свързани с климата, целевото ниво от 20% от бюджета за 2014-2020 г.?

Не, няма да достигнем целта, защото през 2014 г. делът на разходите, свързани с климата, беше под 14% и през следващите шест години не успяхме да компенсираме разликата. Въпреки това моето предложение за 2020 г. е дял, който е явно над целта от 20%. Смятаме, че младото поколение има правото да ни каже по отношение на климата: „Моля, направете нещо, и то бързо, а не само да обсъждате какво бихме могли да направим“.

Бихме искали също така да увеличим финансовата подкрепа за успешната Инициатива за младежка заетост. Нивото на безработицата сред младите хора намалява и програмата помага те да си намерят работа. Желаем и увеличаване на финансирането за „Еразъм+“, за да дадем възможност на младите хора да учат в чужбина.

Какви са предизвикателствата, които очаквате при преговорите със Съвета относно бюджета?

Това е последната година от настоящата многогодишна финансова рамка. Някои страни нетни платци искат орязване на бюджета, а други държави членки биха искали да видят повече пари за кохезионна политика или за земеделие. В същото време се случва Брекзит и ние не знаем как ще се развият нещата след 31 октомври. Все още се надявам, че всичко ще се развие гладко с Брекзит. Цената на един твърд Брекзит за ЕС би била 11 млрд. евро до края на настоящата финансова рамка (2020 г.) - нещо, което трябва да се опитаме да избегнем.

Какво ще се случи с бюджета на ЕС в случай на Брекзит без споразумение?

Ние сме подготвени, Великобритания не може да ни постави под натиск. Ако има твърд Брекзит, ще трябва да преразгледаме бюджета. Но ние вече знаем, че изследователските екипи във Великобритания искат да продължат своите проекти и сътрудничеството си с ЕС. Мисля, че в крайна сметка Великобритания ще дава своя принос към много програми, например в областта на сигурността и земеделието. Има много области, в които те искат да бъдат част от ЕС, така че парите ще дойдат отново в бюджета на ЕС, както се случва с Норвегия, Швейцария, Лихтенщайн и други страни. В същото време Парламентът иска да заяви ясно, че е неприемливо една страна да напусне ЕС и да получи по-добри условия, отколкото като страна членка.

Ирландският вицепремиер заяви след уикенд, изпълнен с интензивни дискусии между британците и ЕС, че споразумение за развод по взаимно съгласие с Обединеното кралство може да се постигне до седмица.

"Споразумение е възможно, и то още този месец. Може би дори тази седмица, но още не сме стигнали дотам", уточни Саймън Ковини. "Що се отнася до Брекзита, колкото по-малко говорим за него сега, толкова по-добре", добави той. "В момента текат доста подробни технически дискусии и според мен трябва да осигурим необходимото за тях време и пространство", настоя Ковини.

Люксембургският външен министър Жан Аселборн също смята, че е възможно да се стигне до споразумение след констатираната промяна в мненията за британската позиция. А първият дипломат на Испания Жозеп Борел заяви, че "се надява" такова споразумение да бъде постигнато.

Главният преговарящ на ЕС за Брекзита Мишел Барние заяви вчера пред посланици от страните членки, че остава да се свърши много работа и че преговорите с британския екип ще продължат днес. Той все пак определи като "конструктивни" и "интензивни" дискусиите през уикенда между Лондон и Брюксел.

До средата на октомври обаче пробив няма, отбелязва АФП. "Скицираните решения още не са добили официална форма като текст, който да ги направи юридически солидни и приложими. Докато няма текст, няма да има и споразумение", предупреди днес представител на държава членка, цитиран от агенцията.

Повечето българи (82 на сто) са заявили, че още преди изборите са знаели за кого ще гласуват. Половината от гласувалите са участвали в изборите заради гражданския си дълг, а всеки трети - за да подкрепи дадена партия.

Онези, които не са гласували, са обяснили най-често решението си с недоверие към политиците или със схващането, че гласуването не води до промяна. Над 40 на сто от българските участници в допитването са посочили, че от ЕС очакват най-вече икономическо развитие и социална сигурност.

Всеки трети изразява неудовлетвореност от състоянието на свободата и честността на изборите, както и от възможностите за собственото му участие в политическия живот.

В изборите за евродепутати тази година се отчита чувствително повишение на участието на младите избиратели, показва още проучването. Младежите под 25 г., участвали тази година в изборите, са с 14 на сто повече от гласувалите на тази възраст преди пет години. При хората от 25 до 39 години се отчита повишено участие с 12 на сто. В изборите участваха 50.6 на сто от европейците с право на глас и това бе най-високият резултат от 1994 г. насам. Общо 22 на сто от участвалите в допитването заявяват, че въпросът с оттеглянето на Великобритания от ЕС е повлиял върху решението им да гласуват.

Според 44 на сто в изборите трябва да се участва заради развитието на икономиката, а според 37 на сто трябва да се гласува заради опазването на природата.

Заради демокрацията са гласували 37 на сто, за бъдещето на ЕС - 36 на сто, заради имиграцията - 34 на сто.

Над две трети (68 на сто) казват, че страната им е извлякла ползва от членството си в ЕС и това е най-високото общо равнище на този отговор, отчетено от 1983 г. насам. Повече от половината европейци (56 на сто) вярват, че гласът им се чува в ЕС, сочат данните.

Информационните дни са открити и ще се проведат по следния график:

• Пловдив – 17 октомври 2019 г. (четвъртък), в зала „Тракия“, хотел “Рамада Тримонциум“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Русе – 22 октомври 2019 г. (вторник), в Голяма конферентна зала, Хотел „Дунав Плаза“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Варна – 23 октомври 2019 г. (сряда), в зала „Одесос“,хотел „Черно море“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Велико Търново – 24 октомври 2019 г. (четвъртък), в зала „Царевец“, хотел „Премиер“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Благоевград – 28 октомври 2019 г. (понеделник), в Конферентна зала, хотел „Монте Кристо“, от 11.00 часа (регистрация: 10.30 - 11.00 ч.)
• Враца – 29 октомври 2019 г. (вторник), в Българска търговско промишлена палата /БТПП/, от 11.00 часа (регистрация: 10.30 - 11.00 ч.)
• Кърджали – 26 ноември 2019 г. (вторник), в Конферентна зала, хотел „Кърджали“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Смолян – 27 ноември 2019 г. (сряда), в Конферентна зала № 1, хотел „Кипарис алфа“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Бургас – 04 декември 2019 г. (сряда), в зала № 2 на Експозиционен център „Флора“, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)
• Стара Загора – 05 декември 2019 г. (четвъртък), в Зала на Общински съвет - Стара Загора, от 10.00 часа (регистрация: 9.30 - 10.00 ч.)

Допълнителна информация относно процедура „Създаване и развитие на Регионални иновационни центрове“ е публикувана на интернет страницата на Управляващия орган: www.opic.bg.

Като 18-годишен гражданин на Европейския съюз, DiscoverEU ти дава възможност да предприемеш пътуване, което ще ти позволи да се възползваш от предимствата на свободата на движение в целия Европейския съюз, да опознаеш многообразието на Европа, да се запознаеш с европейското културно наследство и история и да се срещнеш с хора от целия континент. Освен това DiscoverEU ти дава възможност да развиеш ценни житейски умения за твоето бъдеще, като независимост, увереност и отвореност към други култури.

Повече информация можете да намерите ТУК: https://europa.eu/youth/discovereu_bg

За: Студенти поне втора година на обучение, на възраст под 35 години, които владеят английски език. Млади специалисти също могат да кандидатстват.

Повече информация можете да намерите ТУК: https://activator.bg/.

• 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“: март-април 2020 г.;
• 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“: април-юни 2020 г.;
• 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)“: януари-март 2020 г.;
• 8.1. „Залесяване и поддръжка“ с общ бюджет по процедурата- до 8 560 000 евро: юни-септември 2020 г.;
• 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“: септември-декември 2020 г.;
• 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“: август 2020 г.

Повече подробности за подмерките може да бъдат намерени в проекта на инидикативната работна програма.

В индикативния график се посочва още, че приемите на заявления за подпомагане по мерки 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично земеделие“, 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“, 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ и 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. не се включват в ИГРП за 2020 г., тъй като редът и изискванията на ПМС № 162 от 2016 г. не са приложими за тях.

Приемът на заявления по мерки 10, 11, 12 и 13 се извършва по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Държавните горски предприятия няма да закупуват поземлени имоти в горски територии, които са собственост на общини, юридически организации и сдружения.

Въвежда се нов праг на изискването за максимална обща площ на поземлените имоти, предлагани от един и същ собственик за закупуване. Тя не трябва да надхвърля 50 дка в рамките на една процедура.

Предвидено е да отпадне изискването за представяне на таксационни описания на подотделите, включени в предлаганите от заявителите имоти. С цел намаляване на административната тежест, тази информация ще се изисква по служебен път от съответното държавното горско или държавното ловно стопанство, в чийто обхват попада предлагания за продажба имот. За улеснение на заявителите, ценовото предложение се предлага да бъде по образец.

При проведената през 2016 г. процедура бяха финализирани сделки за закупуване на 126 имота с обща площ 1029 дка, на стойност от близо 600 хиляди лева.

Правилата за закупуване на горски територии можете да намерите ТУК:

https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/ot-1-oktomvri-startira-priem-na-dokumenti-za-zakup/

• Установяване на дългосрочно устойчиво сътрудничество на местно, регионално и национално равнище между НПО в Турция и техните европейски партньори в области, обхванати от правото и политиките на общността;
• Повлияване на общественото мнение в Турция и ЕС относно важността, положителните ефекти и ползите от членството на Турция в ЕС;
• По-нататъшно засилване на диалога между НПО в Турция и европейските партньори, създадени съгласно предишната финансова помощ на ЕС и други програми на ЕС.

Общата индикативна сума, предоставена по настоящата покана за представяне на предложения, е 4 500 000 евро.

Всеки грант, поискан в рамките на настоящата покана за представяне на предложения, трябва да попада между следните минимални и максимални суми:

• минимална сума: 60 000 евро;

• максимална сума: 150 000 евро.

Всеки грант, поискан в рамките на настоящата покана за представяне на предложения, трябва да попада между следните минимални и максимални проценти от общите допустими разходи за действието:

• Минимален процент: 50% от общите допустими разходи за действието;

• Максимален процент: 90% от общите допустими разходи за действието.

Повече информация можете да намерите ТУК:

https://webgate.ec.europa.eu/europeaid/online-services/index.cfm?ADSSChck=1569855519537&do=publi.detPUB&searchtype=QS&page=1&nbPubliList=15&orderbyad=Desc&aoref=166483&orderby=upd&userlanguage=en

Мярка М01 „Подобряване на обществената среда в населените места” е насочена към подпомагане развитието на устойчива, свързана и достъпна обществена среда. По мярката се допускат строително-монтажни/ремонтни работи в сгради, вкл. със статут на недвижима културна ценност, които саза обществено обслужване в областта на администрацията, културата и изкуствата, спорта и социалния туризъм.

Мярка М02 „Подобряване на социалната инфраструктура” цели осигуряване на подходяща и рентабилна образователна и здравна инфраструктура и оптимизация и модернизация на социалната инфраструктура, предоставяща услуги от неризедентен тип. По мярката се допускат строително-монтажни/ремонтни работи в сгради, вкл. със статут на недвижима културна ценност, които са за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването и предоставянето на социални услуги от нерезидентен тип.

Мярка М02-01 „Подобряване на социалните услуги от резидентен тип” е създадена за подобряване на условията на живот на групи в неравностойно положение чрез обновяване или създаване на подходяща и ефективна социална инфраструктура за предоставяне на социални услуги в общността от резидентен тип, които заменят институционалната грижа. Допускат се строително-монтажни/ремонтни работи в съществуващи сгради или самостоятелни обекти в тях, или ново строителство за предоставяне на социални услуги от резидентен тип. По тази мярка не се допускат обекти със статут на недвижима културна ценност.

По трите мерки може да се финансира и благоустрояване на прилежащите външни пространства на съответните сгради, но в рамките на урегулираните поземлени имоти, в които същите са разположени.

И по трите мерки ще се финансират проекти с бюджет между 60 000 и 400 000 лв. с ДДС.

По мерки М01 и М02 от „Красива България” ще се отпускат най-много 120 000 лв. с ДДС за проектно предложение. Съфинансирането от кандидата трябва да е най-малко 50% от общия му бюджет.

По мярка М02-01 максималната сума, която ще се отпуска от „Красива България”, ще е 180 000 лв. с ДДС за проект. Кандидатите ще трябва да осигурят най-малко 30% от общия бюджет.

Подробна информация за условията за кандидатстване по време на кампанията може да се намери в интернет-страницата на ПКБ: www.beautifulbulgaria.com (файл с наименование „Обява Кампания 2020”).

Кои теми се финансират и срокове:

Организиране на устойчиви хранителни вериги

• Свързване на потребители и производители във къси вериги на доставки- 9 млн. евро MMA партньорски проекти
• Иновативни вериги за доставка за увеличаване на конкурентоспособността - 21 млн. евро MMA партньорски проекти
• Намаляване загубата на отпадъците по хранителната верига - 12 млн. евро ММА партньорски проекти
• Затваряне на хранителните цикли, торове на биологична основа от странични продукти от агросектора, риболова и горския сектор - 16 млн. евро MMA партньорски проекти
• Затваряне на хранителните цикли, биологични торове от отпадъчни води или утайки на канализации - 6 млн. евро индивидуални проекти с два крайни срока за кандидатстване:

Краен срок: 22.01.2020 г. първи прием

Краен срок: 8.09.2020 г. втори прием

• Устойчиви вериги за доставка на дървесина, устойчиви горски системи - 10 млн. евро индивидуални проекти

Краен срок: 22.01.2020 г. първи прием

Краен срок: 8.09.2020 г. втори прием

Засилване на иновациите, развиване на човешкия и социалния капитал в селските райони

• Тематични мрежи, събиращи знания, готови за практиката - 10 млн. евро MMA партньорски проекти

От фермата до обществото: разбиране за динамиката и модернизирането на политиките

• Селскостопански пазари и международна търговия в контекста на целите за устойчивост - 4 млн. евро индивидуални проекти

Краен срок: 22.01.2020 г. първи прием

Краен срок: 8.09.2020 г. втори прием

Възможностите за финансиране по последния прием по Хоризонт 2020 за 2020 г. за сектор земеделие и гори са предвидени над 469 млн. евро, разделени на три основни теми:

• Устойчива продоволствена сигурност (Sustainable food security -SFS)
• Възраждане на селските райони (Rural renaissance -RUR)
• Храна и природни ресурси (Food and natural resources -FNR).

"Многодетните семейства могат да ползват такава детегледачка в рамките на четири часа на ден. Това наистина е добра възможност, защото ние също си даваме сметка, че едно многодетно семейство, особено в един голям град като София, ако две от децата ходят на детски градини, другите са първи, трети, четвърти клас, много е трудно двамата родители да съвместят прибиране, тичане, ходене на работа, ако няма универсална баба, много трудно ще могат да се оправят и ние вярваме, че това е един добър стимул за тях".

От догодина бизнесът ще може да получава средства от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", за да разкрива детски кътове в предприятията. За следващият програмен период бюджета на ОПРЧР ще е със 70 процента по-висок и ще достигне 4 млрд. лева. 500 млн. лева ще се насочат към мащабна програма за дигитални умения. Ще се удвоят средствата и за другата оперативна програма за подпомагане на бедните с храни и за обществени трапезарии, подпомагането ще се разшири и със стоки от първа необходимост, обяви пред БНР заместник-министър Русинова.

Предвидените средства за финансиране по първата покана са 1 582 353 евро. Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проект е 50 000 евро, максималният – 200 000 евро.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 03.12.2019 г.

Насоките за кандидатстване и съпътстващата документация са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на средства от ЕС (ИСУН 2020) на следния адрес:

https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/edb6005c-2b48-4e1f-9a8c-cc5f97d8cce2

Повече за Програма PA 14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество" тук:

https://www.eeagrants.bg/programi/kultura/novini/obshha-informacziya-za-programa-ra14-%E2%80%9Ekulturno-predpriemachestvo,-nasledstvo-i-strudnichestvo%E2%80%9C.

Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. предоставя средства, осигурени от Кралство Норвегия, Република Исландия и Княжество Лихтенщайн. Целта е намаляване на икономическите и социалните различия в Европа и засилване на двустранните отношения между страните-донори и страните-бенефициенти чрез финансиране на няколко приоритетни сектора, сред които култура, гражданско общество, добро управление, основни права и свободи.

Финансовият ресурс за втория прием е близо 19 млн. лв., като се очаква още 30 хил. заети лица да повишат квалификацията си.

Право да подават заявления имат работещи на трудов договор извън държавната администрация, които са:

• със средна или по-ниска степен на образование (без ограничение във възрастта);

• навършили 55 г. с висше образованиe.

Желаещите ще имат възможност да преминат професионално обучение с ваучери, включително компютърно и езиково обучение. Те ще заплащат 50% от стойността на ваучера с цел мотивация и споделена отговорност между тях и обучителната институция.

Заетите лица могат да подават заявления само в работни дни между 8.30 и 17.00 ч. както по електронен път, така и на хартиен носител, лично във всички бюра по труда в страната.

Допустими бенефициенти по процедурата са структури/звена в Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието, храните и горите, юридически лица с нестопанска цел, общини и научни институции.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 18.30 часа на 24 октомври 2019 г.

Повече информация и пълният комплект от документи по процедурата може да видите тук:

https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/Info/0220bb6a-12fc-4b37-9b60-fcf443ac0074